Определение № 175 от 27.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2218/2015 г.

Производството е по чл. 247 и чл.253 ГПК. Молителят по чл.247 ГПК, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, иска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото по реда на чл.248 ГПК определение № 247 / 09.11.2016г. Сочи, че в диспозитива на определението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на размер от по 1200 лева- присъдени разноски, дължими от всеки от тримата ищци, тъй като приетия в мотивите на определението дължим общ размер е 4200 лева. Ответниците по молбата, С. М. Н., С. С. Н. и С. С. Н., поддържат, че действително е допусната в дипсозитива на определението посочената в молбата по чл.247 ГПК очевидна фактическа грешка, но считат, че е налице и неправилно изчисляване на разноските в определението. Молителите по чл.253 ГПК, С. М. Н., С. С. Н. и С. С. Н., искат изменени на постановеното от ВКС определение по чл.248 ГПК, като излагат доводи за неправилно изчисляване на разноските в определението и необсъждане на възражения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Молбата по чл.247 ГПК е основателна. Налице е несъответствие между формираната в мотивите на определението по чл.248 ГПК воля на съда за основателност на молбата по чл.248 ГПК за общо 4200 лева разноски и изразената воля в диспозитива, в който са присъдени в полза на сдружението разноски в по-малък размер- от общо 3600 лева /3 х 1200 лева/. Ето защо, молбата по чл.247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в осъдителната част на диспозитива на определението по чл.248 ГПК, следва да бъде уважена, като всеки от тримата ищци следва да бъде осъден да заплати разноски от по още 200 лева /или общо 600 лева/. Молбата по чл.253 ГПК е неоснователна. По аргумент на чл.248, ал.3 ГПК, определението по чл.428, ал.1 ГПК не може да бъде изменяно от постановилия го съд, като ако определението по чл.248, ал.1 ГПК е постановено от ВКС във връзка с определение по чл.288 ГПК, то не подлежи на инстанционен контрол на основание чл.248, ал.3 ГПК. Производството на чл.247 ГПК също не представлява способ за отстраняване на допуснати грешки при формиране на волята на съда, водещи до неправилност на акта, на каквито се позовават молителите. Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие на формираната в мотивите воля на съда и изразената в диспозитива, а в конкретния случай формираната воля е за основателност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК за общо 4200 лева. Следва да се има предвид, че мотивите на съда, нито подлежат на изменение, нито на допълване. Водим от горното, на основание чл. 247 и чл.253 ГПК ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение