Определение № 355 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 241/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. Л. Д. от гр. П. против определение № 351/24.04.2009 год. по ч.гр.дело № 298/2009 год. на Окръжен съд- П., с което е отменено определение от 14.03.2009 год. по ч.гр. дело № 1604/2009 год. на Плевенския районен съд и е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 124 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 184/2009 година. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл. 280, ал., т. 1 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос, относно преклудирането на всички възражения срещу претенцията за собственост на наследниците на В. Б., основаващи се на правото му на собственост върху същия апартамент, по силата на направеното в негова полза завещание. В подкрепа на довода си, че този съществен материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, касаторът цитира решение № 601/08.11.2005 год. по гр. д. № 302/2005 год. на І-во г.о. и т. 18 от ТР № 1/2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Ответниците по частната жалба изразяват становище за нейната неоснователност и молят да им се присъдят разноските за всички инстанции. Касационният съд счита, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като отсъстват предпоставките за това, регламентирани в процесуалната норма. С молба, по чл. 390, ал. 1 ГПК молителят Д. е поискал от съда да допусне обезпечение на бъдещ иск срещу ответниците В. К., И. К., Б. Й., В. Д., П. А., К. Н., Е. К. и В. П. за установяване на правото му на собственост, по отношение на тях, върху апартамент № 5 в гр. П., ул. „Ш”, № 26, бл. 4, вх. А, ет. 2, на основание завещание от 14.09.2005 год., направено от В. Т. Б. Сезираният с молбата по чл. 390 ГПК районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 184/2009 год. между същите страни, по повод издадения изпълнителен лист по влязло в сила решение, с което молителят е осъден да предаде владението върху същия апартамент на собствениците му В. К., И. К., Б. Й., В. Д., П. А., К. Н., Е. К. и В. П., които с въззивна жалба допуснатото обезпечение са сезирали въззивния съд, който го е отменил, с мотива, че спорът за собственост между страните, за апартамент № 5 вече е разрешен със сила на пресъдено нещо. Касационният съд споделя изводите, че позоваването на жалбоподателя на друг факт, на който основава правото си на собственост, а именно завещанието от 14.09.2005 год., което не е било предмет на разглеждане по приключил спор по чл. 108 ЗС с влязло в сила решение, а друго завещание, в негова полза от същото лице, но с дата 24.09.2009 г. се е преклудирало от силата на пресъдено нещо. Жалбоподателят е следвало да изчерпи всички свои възражения по предявения иск по чл. 108 ЗС и пропуснатото възражение, основаващо се и на завещанието от 14.09.2005 год. се преклудира независимо от това, дали завещанието от тази дата му е било известно, или не, защото в последния случай пред него е открита възможност за защита, чрез отмяна на влязло в сила решение. В същия смисъл е съдебната практика на касационния съд в решение № 27 по гр. д. № 251/2000 год. на І-во г.о. и решение № 1* по гр.дело № 1919/1993 год. на ІV-то г.о., на която се позовават ответниците по частната жалба, в писмения си отговор срещу нея. Цитираната от касатора съдебна практика на касационния съд е неотносима към същественият материалноправен въпрос, разрешен от съда, защото представлява изразено становище по приложението на процесуалната норма на чл. 15, ал. 1-3 и чл. 16 ГПК /отм./, както и на материалноправната норма на чл. 25, ал. 1 и по чл. 42,б. „б” ЗН. Водим от горните съображения касационният съд счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и като констатира, че ответниците са направили разноски за частното производство, в размер на 300 лева, ги постави в тежест на касатора, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.