Определение № 229 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 164/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Цв. К. от В. против определение № 167/28.01.2010 г. по гр.д. № 3166/2009 г. на Софийски АС, с което се потвърждава определение от 26.11.2009 г. по гр.д. № 2031/2009 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на А. К. да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: Каква е процесуалната стойност на представената компютърна разпечатка по партидните листове за движение на паричните суми на К. по нейните банкови сметки и трябва ли да се заверяват, Може ли председателя на съдебния състав да освобождава от държавни такси или е компетентен председателя на съда, Следва ли в производството по чл.83,ал.2 ГПК да се приложи правилото на чл.129,ал.1 ГПК ? Твърди се, че са налице и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното определение подлежи на обжалване пред ВКС, но само когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК. Основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен акт, правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС-т. 2 ТР 1/2009 ОСГКТК. Касаторът не е посочил такава практика. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила определение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Представеното Р № 1246/8.07.2008 г. по гр.д. № 409/2008 г. на Бургаски РС не е влязло в сила. Смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия-т.4 ТР 1/2009 ОСГКТК. Такива доводи не се правят. Отделно от това, на предпоследния въпрос дава отговор чл.83,ал.2 ГПК, т.е. законът е ясен. С представеното определение № 548/23.10.2009 г. по ч.т.д. № 545/2009 г. на І т.о. е прието, че нормата на чл.83,ал.2 ГПК е достатъчно ясна и ненуждаеща се от тълкуване, тъй като с нея изрично и лимитивно се изброяват доказателствата, които следва да ангажира молителя по искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски за определено конкретно производство. Оплакванията за неправилност на акта са ирелевантни към производството по допускане на касационно обжалване. Недопустимо е представяне на доказателства в тази инстанция. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се разглежда по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.