Решение № 7825 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2019 г.

Решение № 7825 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Карадайъ, в качеството му на представляващ партия "Движение за права и свободи" и в качеството му на кандидат за член на Европейския парламент от Република България от кандидатската листа на партия "Движение за права и свободи", срещу решение № 347-ЕП от 18.05.2019 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК). С обжалваното решение е

1. установено нарушение на забраната на чл. 181, ал. 2 от ИК от М. Карадайъ, в качеството му на представляващ партия "Движение за права и свободи", извършено чрез разпространението на агитационен материал, поместен във фейсбук страницата на "ДПС Пресцентър", както и на официалния сайт на ПП "ДПС" – http: //www. dps. bg,

2. постановено спиране на разпространението на този аудио-визуален материал във всички медии и в интернет пространството,

3. оправомощен е председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение по чл. 181, ал. 2 от ИК на М. Карадайъ, в качеството му на представляващ партия "Движение за права и свободи",

4. установено нарушение на забраната на чл. 181, ал. 2 от ИК от М. Карадайъ, в качеството му на кандидат за член на Европейския парламент от Република България от кандидатската листа на партия "Движение за права и свободи", изразяващо се във водене на предизборна агитация на език, различен от българския,

5. оправомощен е председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение по чл. 181, ал. 2 от ИК на М. Карадайъ, в качеството му на кандидат за член на Европейския парламент от Република България от кандидатската листа на партия "Движение за права и свободи".

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е постановено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения относно това, че в решението не е обосновано нарушение на изискването по чл. 181, ал. 2 ИК предизборната кампания да се води на български език, защото не е посочено в какво то се изразява според съдържанието на видеоклипа, който съдържа агитационен материал. На следващо място се твърди, че посланията в началото на видеоклипа съдържат обичаен поздрав на турски език към присъстващите мюсюлмани по случай свещения месец Рамазан, който съвпада с предизборната кампания, след което е продължено с агитация на български език. Поради тези и други съображения счита, че не е извършено нарушение на чл. 181, ал. 2 ИК и поради това претендира отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител И. Ивков, упълномощен с Решение № 3/22.03.2019 г. на ЦИК релевира доводи за недопустимост на жалбата относно частта на решението, с което е установено нарушение по чл. 181, ал. 2 ИК поради това, че установяване на нарушението по чл. 496 във връзка с чл. 498 ИК е част от процедурата по налагане на административно наказание, за което има специален ред за обжалване ( по ЗАНН), а не този по реда на ИК. Процесуалният представител на ЦИК счита жалбата за неоснователна в частта на обжалваното решение, с която е постановена принудителна административна мярка "спиране на разпространението на този аудио-визуален материал във всички медии и в интернет пространството", по подробно изложени съображения.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата в частта, в която е установено нарушение на забраната по чл. 183, ал. 2 ИК от страна на М. Карадайъ, в качеството му на представляващ партия "Движение за права и свободи" и в качеството му на кандидат за член на Европейския парламент от Република България от кандидатската листа на партия "Движение за права и свободи" и в частта, в която председателят на ЦИК е оправомощен да състави актове за установеното нарушение от страна на това лице, за процесуално недопустима. Решението на ЦИК в тези части е издадено на основание чл. 498 във връзка с чл. 496, ал. 2, т. 1 ИК и представлява част от процедурата по налагане на административно наказание на лицата, допуснали нарушение в хода на изборния процес. Характерът и съдържанието на тези разпоредителни части на оспореното решение, съставляват акт, поставящ начало на процедурата по налагане на административно наказание. По отношение на това разпоредително действие - установяване на административно нарушение, чл. 498 ИК изрично препраща към разпоредбите на ЗАНН. По този специален ред на съдебно обжалване подлежи единствено крайния акт - евентуално издаденото наказателно постановление, с което за установеното административно нарушение се налага административно наказание. Поради това жалбата срещу първи, третия, четвърти и пети диспозитив от решението на ЦИК е процесуално недопустима и на основание чл. 159, т. 1 АПК ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по отношение на нея в тези части да се прекрати.

Жалбата е процесуално допустима в частта на решението на ЦИК по втория диспозитив, с което е постановено спиране на разпространението на процесния аудио-визуален материал във всички медии и в интернет пространството.

В тази част производството пред ЦИК е започнало по сигнал с вх. № ЕП-10-72 от 17.05.2019 г. и по електронната поща с вх. № ЕП-10-72\1 от 17.05.2019 г. – уточняваща молба към сигнала, подадени от К. Контрера, регистриран като кандидат за член на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г. от кандидатската листа на ПП "ВМРО - БНД", за нарушение на правилата за предизборната кампания в изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г. по чл. 181, ал. 2 от ИК. Към сигнала е бил приложен видеоклип на електронен носител от предизборно събрание на ПП "Движение за права и свободи" в гр. Силистра, послужил като основание за подаване на жалбата. ЦИК е установила, че от приложения аудио-визуален материал е видно, че водачът на листата на ПП "Движение за права и свободи" М. Карадайъ е на предизборно събрание в гр. Силистра, където произнася реч и представя други кандидати за членове на Европейския парламент от Република България от листата на ПП "Движение за права и свободи". Горният факт се доказва, тъй като видно от клипа, на заден фон в залата се вижда агитационен материал – плакат, който недвусмислено призовава към гласуване за определена партия (за листата на Движение за права и свободи с № 20 в интегралната бюлетина). Установено е също и че в клипа от 0:20 мин. до 2:40 м. ораторът говори на език, различен от българския. След това обяснява на присъстващите на събранието, които не знаят турски език, какво е говорил през този период от време, т. е. предполага се, че езикът, на който е говорил, е турски. Установено е също, че говоренето на език, различен от българския, се осъществява и в 11:37 15:15, 16:50 и 17:10 от клипа.

При така подадения сигнал, ЦИК на свое заседание на 18.05.2019 г. отразено в протокол № 45, след проведени разисквания и дебати на присъствалите 18 членове, с мнозинство на 16 гласа "ЗА" и 2 гласа "ПРОТИВ" от тях, е приела оспореното решение № 347. Установено е, че представеният аудио-визуален материал по същество е агитационен материал по смисъла на чл. 181, ал. 2, изр. последно от Изборния кодекс и след като от същия се е установило провеждането на предизборно мероприятие на ПП "ДПС"- събрание в гр. Силистра, на което са представени част от кандидатите за членове на Европейския парламент от Република България от листата на партията и при представянето на кандидатите председателят на ПП "ДПС" и водач на листата М. Карадайъ в част от изказването си говори на език, различен от българския, то това представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 181, ал. 2 от ИК, в която е посочено, че предизборната кампания се води на български език.

Предмет на настоящето производство е решението на ЦИК, в частта му, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 57, ал. 1, т. 45 ИК във вр. чл. 22 ЗАНН.

При тези фактически установявания се налага безспорният правен извод, че решението на ЦИК е взето в изпълнение на правомощията й разписани в чл. 57, ал. 1, т. 1 и 26 ИК, с необходимото мнозинство според чл. 53, ал. 4, изречение първо ИК. Компетентността на ЦИК да постанови спиране излъчването във всички доставчици на медийни услуги разпространението на видеоматериала произтича от правомощието й по чл. 57, ал. 1, т. 45 ИК. В тази част постановеното спиране има характер на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН.

В чл. 57, ал. 1, т. 45 ИК законодателят е посочил вземане на решение за премахване на агитационни материали, разпространени в нарушение на кодекса, на територията на повече от един избирателен район. Вида на агитационните материали не е изчерпателно изброен, поради което аудио-визуалните материали, какъвто в случая е предизборният видеоклип, предвид съдържанието му и начина му на публично разпространение до неограничен кръг лица чрез интернет пространството в период на предизборна агитация, също попада в тази хипотеза. Поради това в правомощието на ЦИК, когато установи нарушение на Изборния кодекс, е да спре излъчването на процесния видеоматериал, каквато е и наложената принудителна административна мярка.

Решението е взето след направено обсъждане от членовете на ЦИК на подадения сигнал и е прието от компетентния орган с необходимото мнозинство, поради което твърдението за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила е неоснователно. Това твърдение не е обосновано с конкретни аргументи, поради което такива не могат да бъдат обсъждани.

Решението в обжалваната му част е взето в съответствие с материалния закон. Нормата на чл. 181, ал. 2 ИК, съгласно която "Предизборната кампания се води на български език" е императивна и не подлежи на каквото и да е било тълкуване, към каквато необходимост се навежда в доводите на жалбоподателя. В случая, с оглед предизборния характер на събитието, е ирелевантно по какъв повод са изразите на език, различен от българския, а и тези обстоятелства касаят съставомерността на нарушението, което ще бъде предмет в евентуално бъдещо производство по ЗАНН. След като ЦИК е установила нарушение на чл. 181, ал. 2 ИК чрез съдържание във видеоклип, който е разпространяван чрез интернет пространството, правилно и в съответствие с приложимото право ЦИК е постановила принудителната административна мярка "спиране" на разпространението на процесния аудио-визуален материал във всички медии и в интернет пространството.

По изложените съображения жалбата по отношение т. 1, 3, 4 и 5 от диспозитива решението на ЦИК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и производството в тази част бъде прекратено, а по отношение т. 2 от диспозитива, с която е постановено спиране на разпространението на процесния аудио-визуален материал във всички медии и в интернет пространството е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 159, т. 1 и чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК Върховният административен съд, четвърто отделение