Определение № 20 от 16.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 165/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на С. окръжен съд от 13.12.2010 год. по в.гр.д.№ 533/2010 год., с което е потвърдено решение № 174/14.10.2010 год. по гр.д.№ 135/2010 год. и е отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, като ищец, срещу ОБЩИНА НОВА З. обективно съединени искове по чл.213 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД – първият за сумата от 1039.08 лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка „ КАСКО ” на собственика на л.а .”Ф.”, модел „ Г. ” с ДК № СТ 8875 СМ във вр. с причинени на застрахованото МПС вреди при управлението му, поради необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за която вината е на ответното ЮЛ, а вторият - за 95.91 лв., обезщетение за забава за периода 19.12.2008 год.-10.12.2009 год.. Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на СОС, предвид произхода на претендираното вземане- арг. от чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на СОС, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената от него касационна жалба е процесуално недопустима и за ВКС отсъства процесуална възможност да се произнесе по същата по реда на чл.288 и сл. ГПК. Без значение в тази вр. е обстоятелството, че производството по делото пред СОС е било образувано преди посоченото по- горе изменение на процесуалния закон. С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна е единствено висящността на делото в касационната инстанция. Несъмнено тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата 04.01.2011 год. От характера на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето следва, че приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, поради което последните, както е в разглеждания случай, се явяват недопустими и подлежат на прекратяване. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК