Определение № 2182 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1088/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против определение № 10617/01.12.2023г., постановено по адм. дело № 9830/2023г., по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлил искането на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, за конституиране при условията на чл. 219 ГПК на „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Електрохолд България“ АД, като подпомагащи страни. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представен писмен отговор, „Хидро Концепт“ ООД, счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд,трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба „Хидро Концепт“ ООД срещу КЕВР за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи в размер на 550 756,80 лева с включен ДДС, дължима за периода -15.08.2017г. до 30.06.2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 176 222 лева за периода 20.10.2020 г. до 12.10.2023 г., както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В отговора на исковата молба Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала на основание чл. 219 ГПК да бъдат конституирани като подпомагащи страни – „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Електрохолд България“ АД. Според изложените в отговора на исковата молба доводи, тези дружества са адресати и са били пряко обвързани от административните актове. С обжалваното определение съдът отхвърлил искането на комисията за конституиране на подпомагащи страни. Съдът мотивирал отказа си с отсъствието на основанието по чл. 219 от ГПК, като посочил, че в процесния случаи за КЕВР не е налице правен интерес от привличането на трети лица, тъй като против „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Електрохолд България“ АД няма предявени искове. Обжалваното определение е правилно. Исковото производство има за предмет осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендират вреди, настъпили от отменени административни актове на КЕВР. Правоотношението по обезщетяване на вредите е създадено само между ищеца – „Хидро Концепт” ООД и административния орган – КЕВР, поради и което между КЕВР и „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Електрохолд България“ АД не съществуват отношения, които биха били повлияни от решението по делото за ангажиране на имуществената отговорност на регулаторния орган по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. КЕВР е независим държавен орган, който регулира дейностите в енергетиката, поради което трети лица не биха могли да въздействат върху приетите от нея решения. Встъпването, респективно привличането на трето лице-помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК, е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. За да са приложими чл. 218 и чл. 219 от ГПК в производството по реализиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, следва да е възможно пораждането на субективни права, чието възникване и реализиране да е обусловено от исковото производство по ЗОДОВ. Такива не се твърдят в молбата за привличане. Поради изложеното, определението на административния съд, в частта, с която е отказано привличането на „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Електрохолд България“ АД като трети лица-помагачи на ответника е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,