Определение № 12181 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба „Гери Танс“ ЕООД с ЕИК 113575482 срещу Определение № 3446/25.07.2025 г. на Административен съд – Пазарджик, Х тричленен състав, по касационно административно-наказателно дело № 936/2024 г. С обжалваното определение Административен съд - Пазарджик оставя без разглеждане искане с вх. № 6921/11.07.2025 г. на дружеството за изменение на Решение № 449/06.02.2025 по к.а.н дело № 936/2024 г. в частта за разноските като недопустимо поради просрочие. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неточно е установил датата на подаване на искането за изменение на решението в частта за разноските и това е предопределило неправилно приложение на закона. Обосновава, че искането е подадено чрез писмо с пощенско клеймо от 05.03.2025 г., поради което е спазен срока по чл. 248, ал.1 ГПК и пощенският плик е приложен по делото, и е следвало доказателството да бъде съобразено. Счита, че пощенското клеймо установява категорично, че искането е депозирано в срок, а обратният извод на съда е необоснован, поради което определението следва да бъде отменено, а в полза на дружеството да бъдат присъдени направените разноски, както и тези в настоящото производство. Ответникът по частната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ – не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по причини различи от изложените в нея. С Решение № 449/06.02.2025 г. постановено по к.а.н. дело № 936/2024 г. Административен съд - Пазарджик отменя Решение №265/01.07.2024 г. по административно-наказателно дело №495/2024 г. на Районен съд – Пазарджик и вместо него постановява и отмяна и на Електроне фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.101, ал.1 от Закона за пътищата № 8504700946 на Агенция „Пътна инфраструктура“, и осъжда последната да плати на „Гери Танс“ ЕООД с ЕИК 113575482 разноски по делото в размер на 7820 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Депозирано искане от процесуалния представител на дружеството, с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК се иска изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят и разноските направени пред касационната инстанция, които искателят счита че своевременно е претендирал и доказал. Искането е заведено в деловодната система на съда с вх. № 6921 от 11.07.2025 г., видно от щемпел поставен в горния десен ъгъл на правата му страница и приложено от л.108 до л.112 от делото, непосредствено след него е приложен пощенския плик, с който искането е постъпило в съда. Пощенското клеймо, удостоверяващо датата на предаване на пощенската пратка за изпълнение на Български пощи е много блед и поставен върху два броя цветни шарени марки, поради което датата не може да бъде разчетена. Пощенското клеймо на гърба на пощенския плик, удостоверяващо получаването на пратката в пощенския клон на получателя също е блед и не може да бъде разчетен. С оглед посоченото, не може да се направи безпротиворечив извод, кога е предадена пощенската пратка от изпращача на пощенския оператор. Въпреки това са налице данни (предвид доказателството, че искането е постъпило в съда с писмо), че искането за изменение на решението в частта за разноските е постъпило на друга дата, различна от приета от съда, но последният не е положил усилия да събере доказателства относно своевременно упражняване на правото на страната да иска изменение на решението, поради което изводът му за просрочие на искането е необоснован. Необоснованият фактически извод е предопределил и неправилният и необоснован извод, че искането за изменението на решението в частта за разноските е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено. Доказателствената тежест да установи датата, на която е изпратил искането си по пощата тежи върху искателя, поради което съдът следва да даде указания на страната да ангажира доказателства в тази връзка. Последното не е сторено, а настоящият съд не може да прави нови фактически установявания, поради което делото следва д бъда върнато за събиране на нови доказателства на същия съд, постановил обжалваното определение и ново произнасяне по искането. Относно разноските в това производство: В производството по чл. 248, ал.3, изр. посл. ГПК не се решава спор по съществото, а само такъв предопределя коя страна има право на разноски. Това производство само коригира вече постановен съдебен акт в частта за разноските, в настоящия случай дали искането за изменение е допустимо за разглеждане. В този смисъл липсва ново „основно“ производство, по което да са направени разноски, поради което не се поражда нова отговорност за разноски. Целта и смисъла на производството по чл. 248, ал.3, изр. посл. ГПК е да даде възможност за справедливо и законосъобразно разрешаване на въпроса за разноските, направени в основното производство, а не да създаде нов спор и нова възможност за присъждане на разноски, с които да се утежнява положението на насрещната страна. С оглед посоченото в настоящото производство разноски не се дължат независимо от изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 236 от АПК и чл. 248, ал.3, изр. посл. ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,