Определение № 467 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 429/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. К. Ч. от гр. София срещу определението на Софийски градски съд, Адм. отделение, ІІІ Б с-в, № 8210 от 04.06.2010г. по в.гр.д. № 6473/2010г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. К. Ч. срещу разпореждането на Софийски районен съд, 43 с-в, от 10.03.2010г. по гр.д. № 3874/2008г., с което са дадени указания на ищцата да представи актуална данъчна оценка за имотите и да внесе държавна такса. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1, във вр.чл. 279 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е оставил частната жалба на В. К. без разглеждане като процесуално недопустима. Разпореждането, с което се оставя без движение производството по делото с указания за отстраняване нередовността на исковата молба, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това разпореждане страната може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото /ТР №1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС, т. 5/. По изложените съображения разпореждането на Софийски градски съд следва да се остави в сила. След връщане на делото Софийски районен съд следва да се произнесе по искането на частната жалбоподателка за освобождаване от държавна такса с оглед приложената към молбата й от 03.05.2010г. декларация за материално и гражданско състояние. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение