Определение № 11964 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. Н. А. и от Г. П. А., против Определение №758 по входящ номер №1610 от 18.10.2024 г., Разград, 21.10.2024 г. по адм. дело №225/2024 г. по описа на Административен съд - Разград, с което са отхвърлени исканията им за предоставяне на правна помощ по делото. В частните жалби се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че необосновано първоинстанционният съд не им е предоставил исканата правна помощ. Молят за отмяна и допускане на исканата правна помощ. В срока по чл. 232 АПК не са постъпили възражения от ответната страна – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Попово. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частните жалби като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, за процесуално допустими, а разгледани по същество за основателни. От данните по делото се установява, че пред първоинстанционния административен съд А. Н. А. и Г. П. А., са обжалвали Заповед ЗСП/Д-Т-П/ 5274 от 23.05.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Попово, изменена със Заповед ЗСП/Д-Т-П/5274 от 31.05.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Попово, потвърдена с Решение № 25- РД06-0008 от 18.06.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Търговище, с която на основание чл. 13 ал. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) в полза на семейството на А. Н. А. е отпусната еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП в размер на 1221 лева. В хода на първоинстанционното съдебно административно производство жалбоподателите А. Н. А. и Г. П. А. са депозирали молби за предоставяне на правна помощ поради това, че нямат средства за заплащане и считат, че интересите на правосъдието го изискват. С обжалваното Определение №758 по входящ номер №1610 от 18.10.2024 г., Разград, 21.10.2024 г. по адм. дело №225/2024 г. по описа на Административен съд - Разград е прието, че молбите са неоснователни, като такива поискани в хипотезата на чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП). Съдът е счел, че в случая приложима е нормата на чл. 24, т. 1 ЗПП, когато не следва да се предоставя правна помощ в съдебното производство. Административен съд – Разград излага мотиви, че спорът е само относно размера на отпуснатата еднократна помощ за инцидентни нужди, възникнали през м. ноември 2023 г., тъй като оспореният административен акт е издаден в изпълнение на влезлите в сила решения по адм. дело № 52/2024 г. и № 53/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, с които съдът е отменил отказите да бъде предоставена поисканата социална помощ. Съдът намира, че доколкото жалбоподателите следва да докажат единствено разходите за инцидентно възникналите здравни потребности и то за конкретен ден през м. ноември 2023 г., а останалите факти са безспорни, то за тях предоставянето на правна помощ е неоправдано, защото сами могат да се справят с доказателствената тежест в процеса. Обжалваното определение е неправилно. В настоящия случай е направено искане за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) - за процесуално представителство. Тя се предоставя на лицата, отговарящи на условията на чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП, като за всеки конкретен случай съдът извършва необходимата преценка. В разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПП законодателят подробно е посочил видовете обстоятелства, въз основа на които съдът следва да формира извода си за необходимостта от предоставяне на правна помощ. Тогава, когато съдът е сезиран с искане за правна помощ, което не е подкрепено с доказателства, той първо следва да укаже на страната да представи релевантните доказателства, както и да я предупреди, че ако не представи доказателства ще се произнесе на основата на наличните, тъй като нейна е доказателствената тежест за доказване на фактите и обстоятелствата, от които би черпила права. Едва след даване на надлежни указания и изтичане на срока за тяхното изпълнение съдът може да се произнесе по искането. Произнасянето на съда, без да укаже на страната, че за направеното искане не сочи доказателства във връзка с обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП, е нарушение на основно съдопроизводствено задължение, което е установено по силата на чл. 9, ал. 3 и 4 АПК. При тази констатация съдът е постановил своя съдебен акт при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени, а делото да се върне на същия съдебен състав за произнасяне по направено искане за предоставянето на правна помощ при съобразяване с мотивите на настоящото определение относно тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,