Определение № 422 от 18.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение18.03.2011reporting judge Борислав Белазелков
Ruling
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 04.05.2010 г. по гр.д. № 1066/2009. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 04.05.2010 г. по гр.д. № 1066/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 01.07.2009 г. по гр.д. № 15264/2006, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Г. В. И., представляван от адв. Сн. С. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд и отговорността за вреди, когато противоправното деяние не е престъпление, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответницата по жалбата Ц. Е. М. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата е призната за невиновна в посоченото предаване да е казала унизителни за честта и достойнството на ищеца думи и изрази нито да е разгласила позорни за него обстоятелства, поради което тя не дължи претендираното обезщетение за вреди. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с ППВС № 9/25.12.1961, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната сила на влязлата в сила присъда относно противоправността на извършеното деяние. Едно деяние е деликт, когато е осъществено противоправно и виновно (при неполагане на дължимата грижа), ако то съставлява престъпление при наличието на умисъл, деецът не отговаря за престъпление, когато няма умисъл, но отговаря за вредите от деликт, когато не е положил дължимата грижа (не е оборена презумпцията за вина в гражданското право). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Cited provisions
3- чл. 288 ГПК
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 45