Решение № 8738 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2012 г.

Решение № 8738 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4430/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кадрие Мехмедова Палянгова от гр. Бяла, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Росен Тодоров от Разград, срещу решение № 2 от 16.02.2012 г. по адм. дело № 573/2011 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Със заповед № 738 от 07.11.2011 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Бяла е отказал да отпусне на касационната жалбоподателка целева помощ за отопление със следните мотиви: "На основание чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗСП, чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. и във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗСП - неизчерпани възможности за самоиздръжка и издръжка". С посоченото по-горе решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на Кадрие Мехмедова Палянгова срещу отказа да й бъде отпусната целева помощ за отопление. За да постанови този резултат съдът е приел, че "правилно административният орган е оценил изложените факти - значителни на стойност подобрения в дома й, извършени за кратък период от време, със средства, изпратени от нейна внучка в Испания, а освен това на същия адрес в гр. Бяла живеят низходящи и снаха на жалбоподателката - и е приел, че са налице данни за неизчерпани възможности по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) (защото) липсват доказателства за изчерпване на всички възможности за помощ и издръжка от страна на лицата, задължени по закон да дават издръжка на жалбоподателката". Освен това, според Русенския административен съд, в случая се оспорва отказ за издаване на благоприятен за страната административен акт, при което в тежест на лицето, което претендира социална помощ, е да установи, че са налице условията за отпускане на такава помощ, т. е. в процесния случай задължение на оспорващата било да установи, че не може сама чрез реално получаваните от нея доходи и с помощта на задължените по закон да я издържат лица, да осигури необходимите средства за задоволяване на основна жизнена потребност - отопление през зимен сезон. Според Русенския административен съд оспорената заповед била съобразена и с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗСП (подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Русенския административен съд становище. Според чл. 13, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Мотивите на административния акт (какъвто несъмнено е отказът по чл. 13, ал. 3 ЗСП) са кратко изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване (арг. чл. 59, ал. 2 АПК). В случая оспорената от Кадрие Мехмедова Палянгова заповед № 738 от 07.11.2011 г. не съдържа фактически основания за издаването й, а само изброяване на правни основания за това - "чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗСП, чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. и във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗСП". Първите две разпоредби, посочени в заповедта като правно основание за издаването й, са чл. 27, ал. 1 и 2 от Правилника за социално подпомагане (ППЗСП) и те имат следното съдържание: "В срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2" (ал. 1) и "Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес" (ал. 2). Очевидно чл. 27, ал. 1 и 2 ППЗСП не могат да бъдат правно основание за издаване на отказ за отпускане на социални помощи. Следващата разпоредба, посочена в мотивите на оспорената заповед като правно основание за издаването й, е чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, която има следното съдържание: "Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП." По делото липсват данни по въпроса какъв диференциран минимален доход е приел директорът на ДСП, че има Кадрие Мехмедова Палянгова. В подадената от нея молба - декларация вх. № Бл-738 от 11.10.2011 г. има данни, че тя е вдовица, на 89 години и живее сама със 134,80 лв. месечна пенсия. При тези данни социалният работник, изготвил социалния доклад от 31.10.2011 г. правилно е приел, че диференцираният минимален доход на Кадрие Мехмедова Палянгова следва да бъде определен по правилото на чл. 2, ал. 4, т. 13 от посочената наредба - 288 на сто от гарантирания минимален доход (ГМД), който с чл. единствен на ПМС № 6 от 15.01.2009 г. е определен в размер на 65 лв. месечно. Т. е. при данните в подадената от нея молба - декларация диференцираният минимален доход на Кадрие Мехмедова Палянгова по чл. 2, ал. 4, т. 13 от Наредба № РД 07-5 е 187,20 лв., а тя има 134,80 лв. средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация. Следователно при посочените данни в подадената от нея молба-декларация Кадрие Мехмедова Палянгова отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. и тази разпоредба (при посочените в молбата-декларация данни) не може да обуслови постановения от директора на ДСП отказ, т. е. не може да бъде правно основание на този отказ. Чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. е посочен в оспорената заповед "във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗСП", а чл. 11, ал. 2 ЗСП има следното съдържание: "Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс (СК)". В мотивите на заповедта, след изброяването на цитираните до тук разпоредби от ЗСП, ППЗСП и Наредба № РД-07-5, е вписан изразът: "неизчерпани възможности за самоиздръжка и издръжка". Следователно правното основание на отказа да бъде отпусната на Кадрие Мехмедова Палянгова исканата от нея целева помощ за отопление е чл. 11, ал. 2 ЗСП. Посоченият по-горе израз - "неизчерпани възможности за самоиздръжка и издръжка" - обаче е извод (становище), а не факт. Въпросът е въз основа на какви факти е направен този извод. В мотивите на оспорената заповед такива факти не са посочени. В социалния доклад от 31.10.2011 г. в графата "Други констатирани обстоятелства" социалният работник е вписал следното: "При направената нова анкета на 31.08.2011 г. се установи, че молителката ползва самостоятелна къща, на която е извършен цялостен външен ремонт с алуминиева дограма и в момента текат вътрешни ремонтни дейности. На 11.10.2011 г. г-жа Палянкова подава друга молба за целева помощ за отопление. При извършената анкета на 31.10.2011 г. се установи, че ремонта в жилището е приключил, обзаведено е с нови мебели, нов бойлер и мивка. Сложено е локално парно, като стаите, които обитава молителката, се отопляват от камината. Г-жа Палянгова сподели, че има внучка в Испания, която е дала средства за ремонта." В графата "Преценка на нуждите от социално подпомагане и мотивирано предложение за отпускане (отказ) на социална помощ" социалният работник е задраскал израза "отпускане" и е вписал: Предложение за отказ на целева помощ за отопление... След направената соц. анкета за установяване на соц. статус и правата на лицето да получава соц. помощи се установи, че молителката има неизчерпани възможности за самоиздръжка и издръжка, което се явява отрицателна предпоставка за получаване на помощ по чл. 11, ал. 2 отЗСП." Така отразените от социалния работник "Други констатирани обстоятелства" и така мотивираното от него предложение за отказ са дословно възпроизведени в писмо изх. № 241-0437 от 18.11.2011 г., адресирано до директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" и представляващо становище по подадената от Кадрие Мехмедова Палянгова жалба до този директор. Следователно фактическото основание за отказа е установеният от социалния работник цялостен ремонт на жилището на Кадрие Мехмедова Палянгова, поставената нова алуминиева дограма, новите мебели, бойлер и мивка - всичко това със средства от внучката, която е в Испания. Така описаният от социалния работник ремонт обаче не обуславя извод, че Кадрие Мехмедова Палянгова има възможност да се самоиздържа. Изложените по-горе данни за нейния диференциран минимален доход показват друго. В развилото се пред директора на ДСП производство липсва обсъждане дали средствата за този ремонт биха могли да бъдат друг доход по т. V. 14. от молбата-декларация, незаявен от Кадрие Мехмедова Палянгова. Остава единствено възможността обстоятелството, че внучка е предоставила средства за ремонта, да е индиция, че Кадрие Мехмедова Палянгова може да бъде издържана от лица по чл. 140 СК, които са задължени за това. Индицията обаче е факт, от който се прави заключение за съществуването на друг факт, правнорелевантен за съответния правен спор. Правнорелевантният факт в случая, очевидно възприет от директора на ДСП като фактическо основание на неговия отказ, е възможността Кадрие Мехмедова Палянгова да бъде издържана от лица по чл. 140 СК, които са задължени за това. Този правнорелевантен факт обаче е останал недоказан - липсва посочване на тези лица, установяване на техните имущества и доходи и оттук - липсва установяване на възможността им да дават необходимата на Кадрие Мехмедова Палянгова издръжка. В тежест на директора на ДСП е докаже този правнорелевантен факт. Производството по чл. 4 от Наредба № РД 07-5 е специално производство и правилото по ал. 3, според което социалният работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27, ал. 1 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ, сочи, че преценката за правото на целева социална помощ за отопление се прави въз основа на данните в социалния доклад. А в случая, както се посочи и по-горе, в социалния доклад и в цялата преписка в ДСП липсват данни за задължените лица и техните възможности да дават необходимата издръжка. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна. Оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено, а вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената от Кадрие Мехмедова Палянгова заповед и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото да се изпрати като преписка на директора на ДСП за решаване на въпроса по същество, като бъдат съобразени и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите към настоящето решение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,