Определение № 66 от 18.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 802/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 200, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.). Образувано е по частната жалба с вх. № 5415/6.VІІ.2009 г. на община С., подадена от нейния кмет Е. Цв. А., против разпореждане на заместник-председател на Софийския апелативен съд от 23.VІ.2009 г. – за връщане въззивната жалба на общината срещу първоинстанционното решение № 1* постановено от СГС, ГК, с-в І-4, на 7.ІV.2009 г. по гр. д. № 1360/08 г., поради това, че в даденият от въззивния съд 7-дневен срок не е била внесена дължима по с/ка на въззивната инстанция от страна на общината държавна такса в размер на 2% от обжалваемия й интерес, формиран върху претендираното срещу „К” ЕООД-София частно вземане в размер на сумата 17 392.80 лв. или д.т. от 347.86 лв. Единственото оплакване на общината-частен жалбоподател е за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане по чл. 200, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, тъй като щом то е било постановено на основание текст от отметения ГПК, въззивният съд последователно е следвало да съобрази на плоскостта на приложението на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) и обстоятелството, че по силата на чл. 63, ал. 4 ГПК /отм./, общините са били напълно освободени от заплащане на държавни такси - независимо от вида претендираното общинско вземане /било то частно или публично/. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „К” ЕООД-София писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността на оплакването, изложено от община С., претендирайки атакуваното разпореждане по чл. 286 ГПК да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, частната жалба на община С., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Първоинстанционното решение № 1494/7.ІV.2009 г., което община С. е атакувала пред САС по реда на въззивното обжалване, е било постановено по нейна искова молба от 22. ХІ.2007 г. и съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) обжалването му пред въззивната инстанция е било изцяло подчинено – вкл. и по отношение достъпа до нея, на всички правила на отменения процесуален закон, вкл. и това по чл. 63, ал. 4, освобождаващо изцяло общините от задължение да внасят държавни такси, независимо от характера на вземането. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение