Определение № 678 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11450/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Меддан, гражданин на Алжир, подадена чрез процесуалния му представител адв.К. Александров. Жалбата е срещу протоколно определение от 31.10.2023г. на Административен съд София – град /АССГ/, постановено по адм. дело №9226/2023г. по описа на съда. С него е оставена без разглеждане жалбата на М. Меддан, с вх. №32750 от 13.08.2023г., подадена срещу отказ за издаване на виза „D“ от 03.09.2023г., издаден от служител на Посолството на Република България в Алжир, по заявление за виза №23000107 от 29.08.2023г., и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното протоколно определение. Твърди се неправилно приложение от страна на съда на разпоредбата на чл.158, ал.1 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното протоколно определение. Ответникът – завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в Алжир, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното протоколно определение от 31.10.2023г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №9226/2023г. по описа на АССГ, е оставена без разглеждане жалбата на М. Меддан, с вх. №32750 от 13.08.2023г., подадена срещу отказ за издаване на виза „D“ от 03.09.2023г., издаден от служител на Посолството на Република България в Алжир, по заявление за виза №23000107 от 29.08.2023г., осъден е жалбоподателят да заплати в полза на Министерство на външните работи сумата от 100 лв. и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат АССГ е приел, че указанията му за внасяне на дължимата държавна такса не са изпълнени в срок. Обжалваното протоколно определение е правилно. Установява се, че с определение от 02.10.2023г. /за конституиране на страните и насрочване делото в открито съдебно заседание/ АССГ е указал на М. Меддан да отстрани нередовностите на жалба си, като представи в 7-дневен срок от съобщението документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АССГ за образуване на съдебното производство. Изрично в определението от 02.10.2023г. на жалбоподателя са указани последиците от неизпълнението на дадените указания – „при неизпълнение в срок на дадените указания, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, на основание чл.158, ал.3 от АПК.“ Установява се, че в законовия срок - до 11.10.2023г., жалбоподателят не е отстранил нередовността на жалба му. С обжалваното протоколно определение от 31.10.2023г. обосновано е прието, че констатираните от първоинстанционния съд нередовности на жалбата не са отстранени в предоставения срок, въпреки дадените в този смисъл указания. В частната жалба не се и твърди изпълнение на дадените указания - дължимата държавна такса да е била внесена. Такава не е и постъпила, включително и до настоящия момент. Правилно е преценено, че са налице основанията по чл.158, ал.3 от АПК и жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. С оглед направените изводи не може да се подкрепи изтъкнатото твърдение на частния жалбоподател за неправилно приложение на чл.158, ал.1 от АПК, което той определя като съществено нарушение на процесуалните правила. Действително съдът след като е констатирал нередовността на жалбата, не е оставил същата без движение, както гласи цитираната разпоредба на АПК. Извършеното нарушение обаче не следва да се приема за съществено, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице указания конкретно в какво се състой нередовността на жалбата му, както и какви ще са последиците при неизпълнението им. Не е налице нарушение, което да е попречило на жалбоподателя да разбере какви са указанията и какво точно ще последва при неизпълнението им. Неоснователно е и твърдението на частния жалбоподател, че съдът е следвало да осъществи действията по чл.158, ал.1 от АПК без да образува административно дело. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл.158, ал.3 от АПК, която гласи, че „ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик съответно председателят на отделение във Върховния административен съд. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото.“. Не е налице процесуално задължение съдът да констатира нередовностите по жалбата само на етап преписка, преди да е образувано административното дело, както твърди частният жалбоподател. Неизпълнението на указанията има за последица прекратяване на образуваното дело и десезиране на съда от разглеждане на спора, в какъвто смисъл е и обжалваното определение. С оглед на изложеното налице са били условията на чл.158, ал.3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Затова обжалваното протоколно определение е правилно, което обосновава оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,