Определение № 613 от 27.09.2011 г. на ВКС по д. № 523/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во - във вр. чл. 66, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 3005/11.V.2011 г. на [фирма]-С., подадена чрез процесуалния представител на търговеца от САК, против определение № 254 на Пазарджишкия ОС, ГК, от 8.ІV.2011 г., постановено по ч.гр. дело № 683/2010 г., с което е била отказано възстановяването на срок за подаване на частна касационна жалба срещу въззивно определение на Пазарджишкия ОС от 1.ХІ.2010 г. по същото дело, потвърждаващо разпореждане на РС-Пазарджик от 7.VІ.2010 г. за обезсилване на издадената на основание чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3117/09 г. заповед за изпълнение. Оплакването на търговеца частен жалбоподател е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение по чл. 66, ал. 2 ГПК, поради което се претендира отменяването му и възстановяване на срока за касационно обжалване на преграждащото по-нататъшния ход на заповедното пр-во въззивно определение. Инвокират се доводи, че с молба до съда от 11.ХІ.2010 г. новоизбраният управител на [фирма]-С. бил посочил адрес за получаване на съобщения, без обаче да е указал изрично в нея, че съобщенията може да се връчват „на всички лица на този адрес”. Ответното но частната жалба [фирма]-гр. П. не е ангажирало становище на свой представител по основателността й. Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред Пазарджишкия ОС по чл. 64, ал. 2 ГПК, частната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да откаже възстановяване на срок за касационно обжалване въззивният съд в случая е приел, че търговецът [фирма]-С. не е установил надлежно, с годни доказателствени средства по ГПК, наличието на особени непредвидени обстоятелства, които представляващите го физически лица да не са могли да преодолеят. С оглед признанието в настоящата частна жалба, отнасящо се до заведената на 11.ХІ.2010 г. в Пазарджишкия ОС молба с вх. № 5010 на новоизбрания управител на [фирма]-С., атакуваното определение по чл. 66, ал. 2 ГПК е постановено в пълно съответствие с правилото на чл. 50, ал. 3 от същия закон досежно порядъка на връчване на съдебни книжа на търговско д-во, което съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ е юридическо лице: връчване може да се извърши „на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме”. В процесната хипотеза връчването е било надлежно извършено на юрисконсулт, който независимо от това дали е бил снабден с валидно пълномощно по конкретното дело, е бил на общо основание служител на [фирма]-С.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение