Определение № 87 от 21.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1686/2011 г.

Производството е по реда на чл.351, ал.5 от НПК. Образувано е по жалба на Н. А. и Т. А., срещу разпореждане от 08.04.2011г. на Окръжен съд-Монтана, постановено по внчд № 25/11г. по описа на същия съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, намери следното: С определение от 17.03.2011г. ОС-Монтана по реда на чл.341, ал.2 от НПК е потвърдил определение на РС-Монтана от 18.01.2011г., с което последният се е произнесъл по направените разноски по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Против горното определение е била подадена касационна жалба от Н. А. и Т. А.. С разпореждане от 08.04.2011г., съдията-докладчик е върнал жалбата, като основание за връщането е посочено, че атакуваният съдебен акт не подлежи на касационна проверка Жалбата на двамата молители срещу това разпореждане по повод на която е образувано настоящото производство, е допустима, но неоснователна.Атакуваният съдебен акт, с който е била върната жалбата на от съдия от въззивния съд, е правилен и законосъобразен, тъй като са налице основанията на чл.351, ал.4, т.3 от НПК.Определението на ОС-Монтана, с което е било потвърдено определение на РС-Монтана не е от кръга актове, които съгласно разпоредбата на чл.346 от НПК подлежат на касационна проверка.На касационен контрол подлежат определенията на окръжния и апелативния съд по чл.306 от НПК, но само постановени в случаите на нова присъда, какъвто не е настоящият. Ето защо, жалбата на Н. А. и Т. А., с която е сезиран ВКС следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение