Определение № 2870 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. С., гражданка на Република Мали, подадена чрез адв. Я. Косарова, срещу определение №4374 от 03.02.2026г., постановено от Административен съд- София-град по административно дело № 12844/2025 г., с което е отхвърлено искането й за възстановяване на срока за подаване на жалба срещу заповед № 4379 ПАМ-424/15.10.2025 г. на началника на ГПУ - Калотина за принудително връщане в страна на произход, както и срещу допуснатото с нея предварително изпълнение. С частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение с оглед необосноваността на направения от първоинстанционния съд извод, че не е налице недобросъвестно поведение на администрацията, довело до пропускане на срока за обжалване. По тези доводи се претендира и отмяната на обжалваното определение. Ответникът – началник на ГПУ-Калотина, не заявява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като разгледа направените в частната жалба оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производството, образувано по жалба на частната жалбоподател, подадена против заповед № 4379 ПАМ-424/15.10.2025 г. на началника на ГПУ - Калотина за принудително връщане в страна на произход, както и срещу допуснатото с нея предварително изпълнение. Така подадената жалба е оставена без разглеждане поради просрочието й, а производството по делото е прекратено с определение № 41059/08.12.2025г. Против това определение е подадена частна жалба, с която на основание чл. 161, ал. 1 от АПК е поискано възстановяването на срока за обжалване на административния акт - заповед № 4379 ПАМ-424/15.10.2025 г. на началника на ГПУ - Калотина с твърдения, че пропускането на срока се дължи на недобросъвестно поведение на администрацията, която не е осигурила на гражданката на Мали превод на разбираем за нея език, а именно „бамбара“ и така я е въвела в заблуждение. С определение № 73/06.01.2026г., постановено по административно дело № 12480/2025г. на ВАС, производството по делото е прекратено и искането по чл.161, ал.1 от АПК е изпратено на Административен съд- София- град за произнасяне. С обжалваното в настоящото производство определение № 4374 от 03.02.2026г., АССГ е отхвърлил направеното искане. За да приеме, че искането е неоснователно, съдът е преценил, че не е налице поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Приел е, че в заповедта изрично са указани пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, а заповедта е връчена на чужденката при участието на преводач, което е отразено и в самата заповед. Съдът е дал възможност на жалбоподателката да посочи езиците, които разбира. Освен това е изискал доказателства относно развитието на воденото срещу жалбоподателката наказателно производство за престъпление по чл.279, ал.1, предл.ІІ във връзка чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс (НК). Въз основа на отразеното в протокола по НОХД № 478/2025г- на Районен съд- Сливница, АССГ е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката, че не владее френски език, а единствено езикът „бамбара“, поради което тя не е била въведена в заблуждение в резултат на поведение на администрацията. Поради това съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване на пропуснатия срок. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК регламентира възможността да се поиска възстановяване на пропуснат срок за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, като искането може да бъде направено и с жалбата. За да се възстанови пропуснат срок следва да се докаже наличието на една от двете алтернативни предпоставки за пропускането му, посочени по-горе. С оглед твърденията на оспорващия, те правилно са подведени под втората хипотеза. Събраните по делото доказателства обаче опровергават по несъмнен начин твърденията в искането. От представения по делото протокол от съдебно заседание, проведено по НОХД № 478/2025г. по описа на Районен съд- Сливница се установява, че в наказателното производство на жалбоподателката е бил осигурен превод от и на френски език и в съдебното заседание същата изрично е заявила, че се разбира с преводача и желае същия да превежда комуникацията и със съда на френски език, който е разбираем за нея. Предвид изричното изявление на жалбоподателката, че френският език, който е и официален в Република Мали, чиято гражданка е Х. С., е разбираем за нея, макар и направено в друго производство, изводът на съда за липсата на предпоставката по чл.161, ал.1, предл. 2 е обоснован. При липсата на данни, обуславящи извод за поведение на администрацията, съставляващо основание за възстановяване на пропуснат процесуален срок, правилно и обосновано съдът е направил извод за неоснователност на искането по чл.161 от АПК. Обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение