Определение № 2792 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2315/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Б. А. П. от гр. София срещу Определение №1568 от 15.01.2025 г. по адм. дело №9062/2024 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена молбата му за изменение на Решение №25012 от 27.11.2024 г. по адм. дело №9062/2024 г. на АССГ, в частта за разноските. Твърди неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно приема, че жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение своевременно, като в протокола от проведеното открито съдебно заседание ясно е отразено, че е направено такова възражение. Счита, че материалният интерес следва да се определи по претендираната имуществена вреда, която в случая е глобата в размер на 30 лева, като присъденото адвокатско възнаграждение от 1000 лева не е съобразено с действителната и правна сложност на делото, а именно – проведено е едно съдебно заседание, не се правят допълнителни доказателствени искания, няма изготвена експертиза по спора; няма кумулативно съединени искове, писмените доказателства са в минимален обем и наложената и заплатена глоба е в минимален размер от 30 лева. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се намали присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски за платена държавна такса. Ответникът - "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ в „Центъра за градска мобилност“ ЕАД, не изразява становище по частната жалба Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата до делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С Решение №25012 от 27.11.2024 г. по адм. дело №9062/2024 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Б. А. П. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) – принудително задържане чрез поставяне на „скоба“ на лек автомобил „Тойота Аурис“, с рег. №[рег. номер], приложена на 28.08.2024 г. от "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ в „Центъра за градска мобилност“ ЕАД и са присъдени разноски по делото в размер на 1000 лева, с оглед изхода на спора. На 12.12.2024 г. по делото е постъпило искане от Б. А. П. за изменение на Решение №25012 от 27.11.2024 г. по адм. дело №9062/2024 г. на АССГ, в частта за разноските, тъй като не е взето предвид направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. С обжалваното в настоящото производство определение, съставът на АССГ е отхвърлил искането на Б. А. П. за изменение на посоченото съдебно решение, в частта за разноските. За да отхвърли искането, първоинстанционният съд е посочил, че разноските са своевременно поискани от процесуалния представител на ответника, а жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, въпреки, че е участвал лично в проведеното съдебно заседание на 13.11.2024 г. Определението е правилно като краен резултат. Претенцията за разноски е обусловена от изхода от спора, като право на разноски има страната, спечелила делото в съответната инстанция. В случая с процесното решение е отхвърлена жалбата срещу процесната ПАМ, като в съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК, съдът е присъдил разноски на ответника с оглед изхода на спора. Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.11.2024 г., процесуалният представител на ответника своевременно е заявил претенцията си за присъждане на разноски, съгласно представен списък. До приключване на устните състезания по делото, са представени и доказателства за направените разноски. Неправилно първоинстанционният съд обаче приема, че жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание жалбоподателят е заявил следното: „Правя възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение“. Това възражение обаче е бланкетно, тъй като не са изложени конкретни съображения защо жалбоподателят приема, че претендирането от ответната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно, като съдът не дължи служебна проверка на претендираното от страната адвокатско възнаграждение без конкретни възражения в тази насока. За първи път конкретни възражения във връзка с платеното адвокатско възнаграждение се правят с искането за изменение на решението, в частта за разноските, след приключване на устните състезания по делото, което е недопустимо. С оглед гореизложеното и на основание чл. 228, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение: