Решение № 1294 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2009 г.

Решение № 1294 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Общински съвет, гр. Дупница срещу заповед № РД-14-129 от 20.07.2009 г. на министъра на науката и образованието. Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна - постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Основанието, на което е издадена заповедта - чл. 25, ал. 4 от Закона за народната просвета, е неправилно, а фактическите основания, които са посочени - неверни. В предложението на кмета на общината до Районния инспекторат по образованието е посочено, че тъй като сградата е изградена през 1912 г. и на този етап не се използва, останалите необходими документи по чл. 12, ал. 3, т. 6, 7 и 8 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) ще бъдат представени допълнително. Административният орган не е взел предвид, че след като се работи с всички ученици на територията на общината ще се използват и всички налични сградни ресурси в общината. Моли съда да отмени оспорваната заповед. Ответникът по жалбата - министърът на образованието, младежта и науката, счита жалбата за неоснователна. Оспорваната заповед е законосъобразна. Издадена е в съответствие с материалния закон - чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във вр. с чл. 12, ал. 2 и 8 от ППЗНП, видно от приложеното по делото заверено копие. При публикуването на заповедта в "Държавен вестник" е допусната печатна грешка като вместо Закона за администрацията е отпечатано Закона за народната просвета. Твърденията на жалбоподателя, че ще представи допълнително доказателства за обстоятелствата по чл. 12, ал. 3, т. 7 и 8 от ППЗНП не са осъществени и към датата на приключване на устните състезания в настоящото производство. Моли съда да остави без уважение жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: С решение № 28 от 26.03.2009 г. Общинският съвет, гр. Дупница, взема решение - на основание чл. 33а, ал. 1, т. 2 от Закона за народната просвета (ЗНП), чл. 77 от ППЗНП, чл. 26 от Закона за общинските бюджети и чл. 21, ал. 1, т. 23 във вр. с чл. 27, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация създава нова местна бюджетна дейност "Общински детски комплекс - Дупница". В изпълнение на решението на Общинския съвет кметът на общината представя на началника на регионалния инспекторат по образованието за становище решението на общината и акта за общинска собственост на сградата, от който е видно, че сградата е паметник на културата. Необходимите документи по чл. 12, ал. 3, т. 6, 7 и 8 от ППЗНП сочи, че ще бъдат представени допълнително, тъй като сградата е строена 1912 г. и понастоящем не се ползва. Регионалният инспекторат по образованието изготвя становище и заедно с документи под опис го представя на министъра на образованието, младежта и науката. На 14.07.2009 г. експертната комисия в Министерството на образованието, младежта и науката за изготвяне на становища с предложения за откриване, преобразуване или закриване на държавни детски градини, държавни и общински училища и обслужващи звена разглежда предложението и дава становище, че предложението не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 3, т. 7 и 8 от ППЗНП, поради което предлага на министъра да издаде отказ. Министърът, със заповед № РД-14-129 от 20.07.2009 г., отказва откриването на комплекса с мотив - непредставяне на документите по чл. 12, ал. 3, т. 7 и 8 от ППЗНП, както и поради състоянието на сградния фонд - неремонтирана и негарантираща сигурност на учениците. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Общинския съвет, гр. Дупница, за неоснователна по следните съображения: Не намират основание в доказателствата по делото твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Жалбоподателят не сочи конкретно процесуално нарушение, а при извършената проверка настоящата инстанция констатира, че производството е проведено при спазване на предвидения в чл. 12, ал. 2, 3, 6 и 8 от ППЗНП ред и в хода му не са нарушени административнопроизводствени правила. Неоснователни са и твърденията за допуснато нарушение на материалния закон. Действително, видно от публикацията в "Държавен вестник", там като основание на заповедта е посочен чл. 25, ал. 4 от Закона за народната просвета. Представеният от ответника и неоспорен от жалбоподателя заверен препис на заповедта установява, че правното основание, на което тя е издадена е чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията във вр. с чл. 12, ал. 3, т. 7 и 8 от ППЗНП. Чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията предоставя на министрите правото да издават заповеди. Следователно тази правна норма не е материалноправното основание за издаване на заповед за отказ да се открие обслужващо звено. Тя само регламентира правната форма, в която административният орган реализира правото си да издава актове, когато и доколкото в съответния материален закон му е предоставена такава компетентност. Правното основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ППЗНП, която е посочена като правното основание за издаване на заповедта. С оглед на това твърдението на жалбоподателя за материална незаконосъобразност е неоснователно. Жалбоподателят твърди, че фактическите основания, на които се е позовал административният орган са неправилни. Видно от заповедта фактическите основания са непредставянето на исканите от ППЗНП сертификат за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност и сведение за достъпна архитектурна среда за деца със специални образователни потребности и материално-техническо осигуряване. Жалбоподателят не оспорва, че тези документи не са представени на административния орган. Те не се представиха и до приключване на устните състезания в настоящото производство. Безспорно, когато обслужващото звено ще се помещава в сграда, представляваща недвижима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство всяка промяна на предназначението следва да бъде съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 от закона. Именно липсата на това съгласуване е пречката за представяне на искания сертификат за пожарна безопасност. Но визираните в чл. 12, ал. 3 от ППЗНП документи са изброени лимитативно и липсата на който и да е от тях лишава министъра от възможността да се произнесе положително по направеното предложение. Въпросът не е предоставен на преценката на органа. Той касае сигурността на средата, в която ще се занимават децата и законодателят, с оглед важността на този факт, го е поставил като абсолютно условие за допустимост на произнасянето на административния орган. С оглед на това законосъобразно министърът е отказал издаването на разрешението. Жалбоподателят има правната възможност, при набавяне на исканите документи, да отправи ново предложение до министъра. С настоящия отказ не се преклудира правото му, при наличие на нови обстоятелства, да сезира отново органа. Видно от изложеното релевираните от жалбоподателя основания за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и в съответствие с материалните разпоредби на закона, като при постановяването му органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, поради което оспорването на Общинския съвет, гр. Дупница, следва да бъде отхвърлено.