Решение № 9211 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2019 г.

Решение № 9211 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 195 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет –Димитровград, чрез неговия председател Г. Кръстева, срещу решение № 891/21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 731/2018 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което са отменени частично разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград /Наредба № 10/. С отменената част на нормите се определят постоянни месечни такси за ползване на детските градини и детските ясли на територията на общината, без да се влияят от посещаемостта на децата.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неоснователно в протеста на Окръжна прокуратура гр. Хасково се поддържа, че текстовете на Наредбата противоречат на чл. 81 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, а съдът е споделил тези твърдения. Възразява се срещу мотивите на съдебния акт, според които таксата, определена с атакуваните текстове не е предвидена в закона и не може да се определя с подзаконов нормативен акт като постоянна, а е свързана с посещаемостта на детското заведение.

При обжалването се твърди, че ЗМДТ не съдържа изискване за реално предоставяне на услугата. Смисълът на разпоредбите приети в тази редакция на Наредба № 10 от ОбС-Димитровград, е в това всеки директор на детска градина, която е на делегиран бюджет да може да заложи разходите си за месеца предвид записаните деца. Определената месечна такса, осигурява голяма част от месечната издръжка на детската градина.

Оспорва се и коректността на диспозитива постановен от решаващият състав.

Въз основа на изложените аргументи се иска отмяна на постановеното съдебно решение, както и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен протеста срещу текстовете на общинската наредба.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Прокурор при Окръжна прокуратура Хасково, не се явява.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Не са налице касационни основния за отмяна на обжалваното решение. Съдът вярно е установил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията на страните и е извел законосъобразни изводи за основателност на оспорването. Обжалваното решение е правилно, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания, както и тези по чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в пръвоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред Административен съд гр. Хасково, е подаден протест от Прокурор при Окръжна прокуратура Хасково, срещу текстовете на чл. 34, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. Нормативният акт се оспорва само в следните части: по чл. 34, ал. 1, в частта относно:

т. 1. 1 в частта "постоянна месечна такса в размер на 12. 00 лв., която не се влияе от посещаемостта на децата".

т. 1. 2. в частта "постоянна месечна такса, в размер на 6 лв., която не се влияе от посещаемостта на децата"

т. 2. 1. в частта "постоянна месечна такса, в размер на 6 лв., която не се влияе от посещаемостта на децата"

т. 2. 2 в частта "постоянна месечна такса в размер на 3 лв., която не се влияе от посещаемостта на децата"

т. 3. 1. в частта "постоянна месечна такса, в размер на 3 лв., която не се влияе от посещаемостта на децата"

т. 3. 2. в частта "постоянна месечна такса, в размер на 1. 50 лв., която не се влияе от посещаемостта на децата" и изцяло текстът на чл. 34, ал. 7, който има следното съдържание: "Постоянната месечна такса се заплаща независимо от посещаемостта на децата, и от преференциите по ал. 2, 4 и 5, освен в случаите когато:

1. се извършват продължителни ремонтни дейности в детските градини, регламентирани със заповед на директора на детската градина или Кмета на Общината.

2. детската градина се затваря временно, поради намаляване броя на децата под определения минимум, за което е издадена заповед на Кмета на Общината;

3. децата не посещават детската градина в рамките на цял един месец за периода от 01.06. до 31.08. вкл. В този случай родителите или настойниците подават писмено заявление до директора на детската градина."

Решаващият състав на първоинстанционният съд е приел, че Общински съвет Димитровград е материално и териториално компетентен орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, каквито се явяват тези по определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги. Следователно това е органът, който може да издаде нормативен акт като процесния. Размерът на таксите е определен в раздел Трети от Наредба № 10. Според мотивите на атакуваното решение, това е сторено в нарушение на чл. 81 от ЗМДТ. Местната наредба може да детайлизира и доурегулира разпоредбите на закона, но нейните текстове трябва да съответстват на нормативния акт от по-висока степен. Констатирано е, че определената постоянна такса за посещение на детски ясли и детски градини на територията на Община Димитровград, противоречи на ЗМДТ. Регламентираната в закона месечна такса се събира, респективно се дължи само за ползване на детските заведения, т. е. при реалното предоставяне на услугата.

В атакуваните текстове от Наредба № 10 е предвидена "постоянна такса, която да се заплаща независимо от това колко дни детето е посещавало детското заведение. Това разрешение относно определяне на таксите противоречи на нормативен акт от по-висок ранг и преурежда обществени отношения, относно дължимостата на таксите, които вече са уредени по силата на ЗМДТ. По тези съображения АС-Хасково, е отменил протестираните текстове от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград.

Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, определя като правомощие на общинския съвет да издава нормативни актове, с които да урежда обществените отношения с местно значение. Упражняването на тази компетентност е ограничена в рамките на закона. Както е посочил първоинстанционният съд, нормативните актове, които издават органите на местното самоуправление доуреждат и детайлизират регламентацията на обществени отношения, които са уредени в закон. Следователно разпоредбите на местната наредба не могат да влизат в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг.

В конкретния случай е приета Наредба по чл. 9 от ЗМДТ. Законодателят е предоставил възможност органите на местната власт, да определят размера на местните такси и цени на административни услуги. В чл. 8 от ЗМДТ са формулирани основни принципи, които следва да се спазват при уреждане на тези обществени отношения. Според разпоредбата основно правило при събирането на таксите е предоставянето на съответната услуга. Освен с тези общи правила, в обжалваната част протестираните текстове на Наредбата следа да бъдат съобразени и с чл. 81 от ЗМДТ. За да отмени текстовете на чл. 34, ал. 1, в описаните части и ал. 7 от Наредба № 10, правилно административният съд е приел, че те са в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг.

Несподелимо е твърдението на касатора, че в текста на разпоредбата на чл. 81 от ЗМДТ не се говори за реално ползване на услугата. Това твърдение, освен, че е в противоречие със смисъла на законовия текст, противоречи и на разбирането за правния характер на таксите. Същите за разлика от данъците следва да се заплащат само при предоставяне на съответната услуга. Текстът на нормата "за ползване на.... " означава при посещение. Неговият смисъл е да се заплаща за ползването на определена услуга, а не за определен период от време.

Поради тези съображения, макар и в рамките на предоставената му по закон нормотворчека дейност, Общински съвет Димитровград е определил такса, която е в противоречие с относимите материално правни норми и правилно е била отменена.

Неоснователно е и твърдението, че диспозитива на атакуваното решение е непрецизен, тъй като следва да бъдат отменени само думите "постоянна" и "която не се влияе от посещаемостта на децата". Правилно АС-Хасково е отменил протестираните части на текстовете от наредбата, тъй като при тази редакция нормата може да се прилага в останалата й част. В противен случай би се достигнало до неяснота и невъзможност да се събират определените такси при реална посещаемост на детските градини и детските ясли на територията на Община Димитровград.

Останалите аргументи на касатора, свързани с финансовата обосновка на приетата редакция на протестираните разпоредби са логични и житейски оправдани. Те обаче не могат да се противопоставят на констатацията, че определената такса за ползване на детските градини и детските ясли без значение на посещаемостта, противоречи на законова разпоредба и се явява незаконособразно определена.

Като е достигнал до тези изводи АС-Хасково е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

В настоящото производство искане за присъждане за разноски е направено само от касатора, но с оглед изхода на делото такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение