Определение № 69 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. А. К., представлявана от адв. Д. Д., против определение № 9559 от 28.08.2010 г. по ч.гр.д. № 1890 / 2010 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуални въпроси: съпругът има ли активна легитимация да води установителен иск за собственост върху имот като съпружеска имуществена общност, при положение, че със сила на пресъдено нещо е установено, че съсобствеността е възникнала за другия съпруг като лична собственост; решението в производството по отмяна по чл. 304 ГПК ползува ли се със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото и трето неучаствуващо лице или има обвързваща сила между тях относно разрешените с него въпроси по съществото на спора. Ответникът В. Б. В. чрез своя пълномощник адв. Д. Г. в писмен отговор е изразил становище, че частната жалба е недопустима, евентуално- неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е отменено определението от 10.11.2009 г. по гр.д. № 1154/09 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 299, ал.2 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат две групи определения: въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното въззивно определение не попада в категорията на визираните в чл. 274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. С него не се препятствува по - нататъшното развитие на делото, а напротив - възстановява се висящността му пред първоинстанционния съд. От друга страна, с обжалваното определение не се дава разрешение по същество на друго самостоятелно съдебно производство, различно от исковото, нито се прекратява такова производство. Затова подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът