Определение № 3825 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „А123“ ООД за допълване на решение № 550 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 6726/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че с решението е оставено в сила решение № 2943 от 02.05.2023 г. по адм. дело № 9145 от 2022 г. на Административен съд – София град и е отхвърлена касационната жалба на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“. Съдът се е произнесъл по своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в касационното производство, но не е установил доказателство за реалното им заплащане. Твърди се, че доказателство за това представлява сключения договор за правна защита съдействие, който е представен по делото и се намира на стр.53 от делото. Иска се изменение на решението, като бъде допълнено и бъдат присъдени реално заплатените разноски от 2000 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът –Управителният съвет на Национален фонд „Култура“, въпреки предоставената му от съда възможност не дава становище по искането, но с писмени бележки по делото е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане същото да бъде редуцирано до минималните размери, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е частично основателно. С решение № 550 от 18.01.2024 г., постановено по адм. д. № 6726/2023 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 2943 от 02.05.2023 г. по адм. дело № 9145 от 2022 г. на Административен съд – София град и е отхвърлена касационната жалба на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“. Наред с това Върховният административен съд, въпреки своевременно направеното в отговора на касационната жалба преди края на устните състезания искане на адв. Димова за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски не е осъдил Национален фонд „Култура“ да ги заплати на дружеството. Доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение не са постъпили по делото и такива са изпратени едва след съдебното заседание с писмени бележки по съществото на спора. Въпреки това, касаторът е имал възможност и е направил своевременно възражение за прекомерността на сторените разноски, което следва да бъде уважено. От представения договор за процесуално представителство е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение в брой е в размер на 2000 лв. и договорът служи за разписка между страните. Делото не разкрива особена фактическа и правна сложност, която да налага присъждането на възнаграждение в двукратен размер над определеното в чл.8, ал. 3 от Наредба №1/2004 /1000 лв./, а и по делото са постъпили само писмени становища без да е имало лично явяване на процесуален представител на страната на ответника в касационното производство. Направеното искане за допълване на решението в частта за разноските и присъждане на размера на действително направените разноски по защитата срещу отхвърлената касационна жалба на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ е частично основателно. Съдът, с оглед изложените аргументи за липсата на фактическа и правна сложност на спора следва да уважи искането частично, като присъди сумата от 1000 лв., представляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение, което се дължи по административни дела без определен материален интерес. По тези причини и поради направения пропуск, съдът следва да уважи допълнително направеното искане. Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение