Определение № 8592 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две частни жалби, подадени от „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, подадени чрез процесуалния му представител адв. Христов. С първата частна жалба вх. № 2267 от 11.03.2024г. по описа на Административен съд - Пазарджик, подадена от „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Христов, се оспорва Определение № 754 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му, в която е оставено без разглеждане искането на дружеството съдът да постанови обезпечителна мярка по реда на чл. 166 от АПК - спиране на изпълнението по изпълнително дело № 508/2020г. по описа на ЧСИ Тарльовски, с рег. № 882 КЧСИ. Изложени са доводи за неправилност на атакуваното определение като постановено в противоречие със закона и съдопроизводствените правила. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искането за спиране на изпълнителното дело. Претендира разноски. Ответникът - Директор на дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово, не изразява становище по основателността на частната жалба. С втората частна жалба вх. № 3556/17.04.2024г. по описа на Административен съд - Пазарджик, депозирана от „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Христов, се атакува Определение № 1268 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане като просрочена, жалбата на дружеството против Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023 г. на Директор на Дирекция „Финансово стопанска дейност и административно обслужване” в Общинска администрация, гр. Белово, с което жалбата на дружеството срещу АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 64-1 от 13.08.2019 г. на орган по приходите при Община Белово, е оставена без разглеждане, и производството по делото е било прекратено. Изложени са съображения, че оспореното прекратително определение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевирано е оплакване, че първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че инкорпорираното в жалбата искане за обявяване нищожността на оспорения административен акт не е скрепено със срок. Формулиран е петитум за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответната страна - Директор на дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово, не взема становище и по тази частна жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частните жалби за допустими – всяка срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. По частна жалба вх.№ 2267 от 11.03.2024 г. на „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, касационната инстанция намира следното: С Определение № 754 от 26.02.2024г., постановено по адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд- Пазарджик, в оспорената му част е оставенo без разглеждане искането на частния жалбоподател, съдът да постанови обезпечителна мярка по реда на чл. 166 от АПК - спиране на изпълнението по изпълнително дело № 508/2020г. по описа на описа на ЧСИ Тарльовски, с рег. № 882 КЧСИ. Решаващият състав е изложил съображения, че искането спиране на изпълнителното дело, образувано във връзка с изпълнението на АУЗД по чл. 107, ал.3 ДОПК № 64-1/13.08.2019 г. на орган по приходите при Община Белово, е недопустимо. Разгледан е приложимият правен ред, съответно е прието, че нормата на чл. 166 от АПК не може да намери приложение, а конкретиката на казуса препраща към правилата на ГПК що се касае до искането с което е сезиран съда. Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от релевираните в частната жалба пороци. Всъщност производството по адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, против Решение № ОА-1819-1 от 27.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружесвото против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64- 1 от 13.08.2019 г. на орган по приходите в Община Белово. Във връзка с принудителното изпълнение на акта по чл. 107 ал. 3 от ДОПК е образувано и посоченото изпълнително производство, провеждано по реда на ГПК, чието изпълнение е поискано да бъде спрямо от административния съд. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд, че същият не разполага с правомощие да спре изпълнително производство, провеждано по реда на ГПК. Доколкото частният жалбоподател твърди и това се установява от приложената по делото жалба, в която е инкорпорирано процесното искане за спиране изпълнението по изпълнително дело № 508 по описа за 2020г. на ЧСИ Тарльовски, с рег. № 882 КЧСИ, че същото се провежда по правилата на ГПК, то може да бъде спряно единствено и само по реда и условията, предвидени в ГПК. В случаите в които частен съдебен изпълнител да осъществява действия по принудителното събиране на публично държавно вземане по възлагане - чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ, разпоредбата на чл. 163, ал. 4 от АПК регламентира, че това се извършва по реда на ГПК. Това предопределя и реда за защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение и той не е този по чл. 166 от АПК. Всъщност противно на изложеното в частната жалба дружеството не е сезирало Административен съд – Пазарджик с искане по чл. 166 от АПК (правната квалификация е задължение на съда). Производството по чл. 166 от АПК няма за предмет спиране на висящо изпълнително дело, не съставлява „обезпечителна мярка“, а касае спиране допуснато по закон или по разпореждане на административен орган предварително изпълнение на административен акт. По тези съображения определението в оспорената му част като правилно и законосъобразно и нестрадащо от релевираните в частната жалба пороци следва да бъде оставено в сила. Що се касае до искането, формурирано в молба, депозирана по настоящото дело на 04.07.2024 г., следва да се посочи, че то е неоснователно. Настоящият състав не установи противоречива съдебна практика в изложения смисъл. При съществуващото диспозитивно начало в процеса страната е тази, която определя предмета и обема на търсената защита, което предопределя и процесуалния ред за нейната реализация. Посочените в искането съдебни актове са постановени именно при спазване на посочения принцип. По частна жалба вх. № 3556/17.04.2024г. на „Спортс Енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, касационната инстанция намира следното: С Определение № 1268 от 29.03.2024г., постановено по адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД, против Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023 г. на Директор на Дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово, с което жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1 от 13.08.2019 г., на орган по приходите при Община Белово, е била оставена без разглеждане, и производството по делото е било прекратено. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023г., издадено от Директора на Дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово, е връчено на адресата му на 08.02.2024 г., видно от известието за доставяне, като преклузивният 7-дневен срок по чл. 147, ал.3, изр. първо от ДОПК за оспорването му пред съда е изтекъл на 15.02.2024 г. (четвъртък – присъствен ден), а жалбата е подадена на 22.02.2024г., поради което се явява просрочена. Определението е частично незаконосъобразно. Действително съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 3 от ДОПК решението на административния орган по чл. 147, ал. 1 от ДОПК (а именно това е характерът на акта на Директор на Дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово) може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. В случая в частната жалба не се оспорват гореизложените факти, вкл. и подаването на жалбата до съда след изтичане на срока по чл. 147, ал. 3 от ДОПК т. е. същата се явява просрочена. С оглед изложеното, първоинстанционното определение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която е прието, че правото на оспорване е упражнено след изтичане на преклузивния 7-дневен срок, поради което и жалбата в частта й относно законосъобразността на Решението на Директора на Дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово е процесуално недопустима, както междувпрочем разпорежда и правилото на чл. 151, ал. 1 от ДОПК. Основателно е обаче възражението, сторено в частната жалба, че първоинстанционният съд е бил сезиран и с изрично формулирано искане за прогласяване нищожността на акта по чл. 147, ал. 1 от ДОПК, чието предявяване по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК не е обвързано със срок, поради което съдът е имал задължението да разгледа жалбата в тази част. При тези факти съдебният акт следва да бъде отменен в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен“ АД против Решение № АО-1819-1 от 27.10.2023 г. на Директора на Дирекция „ФСД и АО“ при Община Белово, в частта на формулираното искане за обявяване нищожността му, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази му част. При този изход на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,