Определение № 7098 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Спедстрой" ЕООД, представлявано от управителя К. Ж. Ж., Г. А. К., К. А. К., Д. М. Н. и П. М. Н., чрез пълномощника им адв. Г. Джавгова, срещу определение № 3496/04.04.2024 г., постановено по адм. дело № 429/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото оспорване. Ответната страна – главният архитект на община Варна, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение е оставено без разглеждане оспорването на настоящите частни жалбоподатели срещу решение № 004/30.01.2024 г. на главния архитект на община Варна, с което на основание чл. 148, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ във вр. с чл. 142, ал. 1 ЗУТ е отказано издаването на разрешение за строеж за обект: „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ III-51 (ПИ с идентификатор 10135.2554.51), кв. 35, по плана на 24-ти м. р., [улица], гр. Варна, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният изричен отказ е постановен по последвало идентично заявление - между същите страни, със същия предмет, въз основа на същия одобрен инвестиционен проект, като от главния архитект не е съобразено, че към момента на подаване на заявлението от 26.01.2024 г. за издаване на разрешение за строеж, производството по предходното такова от 04.01.2024 г. е било все още висящо. Излага съображения, че по това заявление е формиран мълчалив отказ, който не е влязъл в сила и съставлява пречка от категорията на абсолютните по хода на административното производство по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Посочва, че формираният мълчалив отказ по предходното заявление е влязъл в сила (на 11.02.2024г.) към датата на подаване на жалбата до съда - 19.02.2024 г. срещу решение № 004/30.01.2024 г., от който факт, съобразен на основание чл. 142, ал. 2 АПК, извежда извод за отпаднал правен интерес от оспорване на изричния отказ, тъй като двата акта - мълчаливия и изричния отказ, постановени в рамките на две отделни административни производства, инициирани с две самостоятелни заявления, имат еднакъв предмет, страни и еднакви правни последици. Според съда евентуалната отмяна на изричния отказ няма как да преодолее последиците на влезлия в сила мълчалив отказ по предходното заявление. Приема, че за жалбоподателите липсва пряк правен интерес от оспорване на решението на главния архитект на община Варна освен поради наличието на влязъл в сила мълчалив отказ за издаване на искания акт по предходно заявление, но и поради загубване правното действие на одобрените инвестиционни проекти предвид изтичането на едногодишния срок по чл. 145, ал. 4 ЗУТ към датата на постановяване на изричния отказ, поради което евентуалната отмяна на оспорения акт няма да доведе до благоприятен резултат за тях. Определението е неправилно. Предметът на оспорване, въведен в жалбата до съда, е решение № 004/30.01.2024 г. на главния архитект на Община - Варна, с което на основание чл. 148, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ във вр. с чл.142, ал.1 ЗУТ е отказано издаването на разрешение за строеж за обект: „Жилищна сграда“, находящ се УПИ III-51 (ПИ с идентификатор 10135.2554.51), въз основа на одобрени на 30.01.2023 г. за строежа инвестиционни проекти. Неправилен е изводът на съда, че наличието на формиран мълчалив отказ по предходно заявление на същите лица до административния орган води до отпадане на правния им интерес от оспорването срещу постановен изричен отказ по последващо искане с идентичен предмет. От данните по делото се установява, че административният орган е сезиран с искане от 26.01.2024 г. за издаване на строително разрешение въз основа на одобрените на 30.01.2023 г. инвестиционни проекти, по което е издаден оспореният от тях изричен отказ. По искане със същия предмет са подадени други две предходни заявления, като административното производство по първото от тях, входирано на 16.08.2023 г., е прекратено със заповед на главния архитект от 12.10.2023 г. поради неотстраняване на констатирани нередовности на основание чл. 5в, ал. 2 ЗУТ. Депозирано е ново искане на 04.01.2024 г., което е оттеглено от представителя на "Спедстрой" ЕООД на 25.01.2024 г. и пълномощник на др. физически лица К. Ж. за доокомплектоване с исканите от административния орган документи. Във връзка с дадени от съда указания ответната страна изрично уточнява, че акт по чл. 56, ал. 1 АПК не е издаван, тъй като заявлението за оттегляне на искането за издаване на строителното разрешение е уважено. На 26.01.2024 г. е подадено ново заявление, по което компетентният орган се произнася в 7 – дневния срок по чл. 148, ал. 4 ЗУТ с изрично решение, обективиращо отказ да се издаде претендирания разрешителен акт. Като искатели в административното производство, чието искане не е удовлетворено, жалбоподателите притежават личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването му, тъй като с него се препятства снабдяване с разрешение за строеж по одобрените за сградата инвестиционни проекти. Изпълнението на предпоставките по чл. 27 АПК касае съществото на спора, а не влияе на допустимостта на жалбата до съда. Разпоредбата на чл. 142 АПК, на която се позовава първата инстанция, за да приеме, че е налице мълчалив отказ по предходното заявление, влязъл в сила към датата на подаване на жалбата срещу оспорения отказ, респ. който се явява процесуална пречка за провеждане на административното производство по второто искане, е приложим при преценката относно материалната законосъобразност на решението на административния орган, но е неотносим към проверката относно процесуалната допустимост на жалбата. Въпросът относно това дали инвестиционните проекти са загубили своето правно действие поради изтичане на срока по чл. 142, ал. 4 ЗУТ също е по съществото на спора, но не води до извод за липса на правен интерес от оспорването. В този смисъл не е налице основанието за прекратяване на образуваното съдебно производство и оставяне на жалбата без разглеждане съгласно чл. 159, т. 4 АПК. В случая жалбоподателите незаконосъобразно са лишени от правото да получат търсената защита по подаденото от тях оспорване, което е насочено срещу постановения от административния орган изричен отказ. Предвид изложеното първоинстанционният съд неправилно приема, че техният правен интерес от оспорването му е отпаднал. Определението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,