Решение № 55 от 08.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 201/2009 г.

Производството е по реда на чл.44 НПК. По предложение на председателя на пробационен съвет при пробационна служба – звено Сливен, на основание чл.43 ал.2 НК е поискана замяна на неизтърпяната част в размер на 1 година и 9 месеца от пробационната мярка „поправителен труд”, наложена с присъда по нохд № 845/08 г. на Районен съд-гр. Сливен на Д. С. Д. с „безвъзмезден труд в полза на обществото”, било образувано чнд № 278/09 г. по описа на СРС. С определение от 22.02.2009 г. СРС прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по компетентност на Окръжен съд-гр. Сливен. С разпореждане № 46 от 17.03.2009 г. по чнд № 97/09 г. СОС разпоредил делото да се изпрати на ВКС за произнасяне по въпроса за подсъдността на делото. Писменото становище на представителя на Върховната касационна прокуратура е за подсъдност в полза на СОС. Като съобрази горното и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: Д. Д. е изтърпявал определената му пробационна мярка поправителен труд в „Г” ЕООД-гр. Бургас, като на 26.11.2008 г. трудовите му правоотношения били прекратени. Изтърпяването на наказанието сочи, че влезлият в сила съдебен акт е бил приведен в изпълнение, както е посочено и от вносителя на предложението – от 25.08.2008 г. За разрешаването на повдигнатия спор за подсъдност, от значение са правилата по чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове, чл.43 ал.2 и 3, чл.43а от НК, както и чл.414, чл.451-452 от НПК. Липсата на изрична уредба на въпроса относно компетентния съд по чл.43 ал.2 и 3 НК, налага тълкуване, съобразно чл.46 ал.2 ЗНА. Тази изходна позиция изрично е застъпена от ВКС в публикувани вече определения: 133/07 г. по чнд № 494/07 г. на І-во наказателно отделение, както и № 119/08 г. по чнд № 583/08 г. на ІІІ-то наказателно отделение, като настоящият състав не намира основания за друг подход. Материално правният регламент на наказанието пробация, в значимия по настоящото дело аспект, дава основание за следните изводи: Пробационната мярка поправителен труд може да бъде заменяна когато осъденият остане без работа/напусне работата и в едномесечен срок не уведоми ПС за новата си работа (чл.43 ал.2 и 3 НК) и когато осъденият без основателна причина не изпълнява наложената му пробационна мярка (чл.43а НК). Прочитът на посочените правила сочи, че в случаите на чл.43 ал.2 и 3 НК очевидно става дума за преустановяване изтърпяването на наложената пробационна мярка по причини вън от волята на осъдения, а в случаите на чл.43а НК – за отказ от страна на осъдения да започне да изтърпява наложената пробационна мярка. Поради това, съобразявайки невиновното поведение на осъдения, законодателят в чл.43 ал.2 и 3 НК изрично е посочил и вида пробационна мярка, с която следва да бъде заменен поправителния труд – безвъзмезден труд в полза на обществото, значително по-лека в сравнение с другите видове мерки, що оставя в сравнение с лишаването от свобода. Не такъв е обаче подходът на законодателя, когато е изправен пред недобросъвестно поведение на осъдения. Съгласно чл.43а НК в тези случаи пробационната мярка поправителен труд може да бъде заменяна не само с друга по вид мярка, но и с лишаване от свобода. Процесуалните правила, за които стана дума очертават следното: На основата на систематичното място, са налице два възможни процесуални подхода. Първият по глава 32 на НПК - по привеждането в изпълнение на влезлите в сила съдебни актове, където съгласно чл.414 НПК съдът, постановил влязлата в сила присъда има право да се произнесе по замяната на пробацията с лишаване от свобода. Втората по глава 35 на НПК – производства във връзка с изпълнение на наказанията, като съобразно чл.451 и 452 НПК замяната на наказанието пробация с лишаване от свобода е в компетентността на окръжният съд по местоизпълнението на пробацията. Очевидно се налага и разграничителеният критерии, а именно приведен ли е в изпълнение съдебният акт, по силата на който е определено за изтърпяване наказание пробация. Когато съдебният акт не е приведен в изпълнение – приложим е редът по глава 32 НПК и съответно в случаите, когато съдебният акт е приведен в изпълнение – въпросите за замяната следва да бъдат решени по реда на глава 35 НПК. Що се отнася до това, че и в двете процедури е предвидена възможност за замяна на наказанието пробация само с наказанието лишаване от свобода, няма как да се отрече, че правомощието за замяна с възможното най-тежко наказание, каквото е лишаването от свобода, включва и възможността за замяна с далеч по-леките наказания. Изложеното ясно указва на приложението на процедурата по глава 35 НПК. Поради това и спорът за подсъдност следва да се разреши в полза на СОС. Водим от изложеното на основание чл.44 НПК, ВКС І-во наказателно отделение