Решение № 15959 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12389/2013 г.
ВАСIII отделение02.12.2013reporting judge Жанета Петрова
Ruling
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Павел Иванов Цветанков срещу решение № 94-00-0176/3.04.2013 г. на министъра на културата, с коeто е отказана регистрация на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, собственост на наследниците на Павел Георгиев Дейков, Петко Георгиев Дейков и Михаил Георгиев Дейков. ОСЪЖДА Павел Иванов Цветанков от град София, жк "Дружба -1", блок 166, вх. А, ет. 3, ап. 9, ЕГН **********, да заплати на Министерството на културата разноски в размер на 150 лева. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Grounds
Решение № 15959 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12389/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Павел Иванов Цветанков е подал жалба срещу решение № 94-00-0176/3.04.2013 г. на министъра на културата, с което е отказана регистрация на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, собственост на наследниците на братята Павел, Петко и Михаил Дейкови. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради некомпетентност на издателя на акта и нарушения на материалния закон и е поискано да се обяви за нищожен или да се отмени. Министърът на културата е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че административният акт съответства на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на обжалвания административен акт, намира, че жалбата е неоснователна. Павел Иванов Цветанков е подал до министъра на културата молба № 94-00-0176/7.02.2011 г. за регистрация на частна колекция. В молбата се твърди, че Панагюрското златно съкровище не е придобито от държавата по законен ред и че откривателите му, както и техните наследници, са били ощетени. Поискано е на съкровището да бъде признат статут на частна колекция, притежание на наследниците на братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, да бъдат "възстановени материалните и нематериални щети, нанесени на откривателите на Панагюрското златно съкровище и техните наследници през изминалите години" и Панагюрското съкровище да бъде ".. съпътствано от имената и лицата на откривателите му, както и от точните факти около откриване и предаване на съкровището на всички изложби и издания, в които съкровището участва ..". С решение № 94-00-0176/3.04.2013 г. министърът на културата отказал регистрацията на Панагюрското златно съкровище като частна колекция, собственост на наследниците на Павел Дейков, Петко Дейков и Михаил Дейков. Органът се позовал на отсъствието на доказателства за промяна на собствеността на съкровището съгласно чл. 102, ал. 4 от Закона за културното наследство. Според данните в регистъра на движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство, Панагюрското златно съкровище е регистрирано във фонда на Регионалния археологически музей - Пловдив на 29.12.1994 г. като публична държавна собственост съгласно чл. 2а, ал. 1 от Закона за културното наследство, а вещите, публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. В молбата на Павел Цветанков не било посочено на какво правно основание се позовава, за да се направи поисканата промяна в регистрацията. Поради това не е възможно и произнасянето на органа по другите искания на заявителя. Административният акт е издаден от компетентният административен орган. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 15 от Закона за културното наследство министърът на културата води регистри на видовете културни ценности, на музеите, както и други регистри, предвидени в този закон, от което следва, че именно този орган има правомощие да разпореди вписване или промяна на вписването на обстоятелствата в съответния регистър. В случая решението е подписано от заместник -министър, изпълнявал по заместване задълженията на министъра на културата на 2 и 3 април 2013 г. съгласно заповед № РД-09-124/1.04.2013 г. на министъра на културата. При издаването на административния акт е бил спазен и материалния закон. Както предвижда чл. 2, ал. 1 от Закона за културното наследство, културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. Културните ценности могат да бъда публична и частна собственост. Според научната и културната им стойност те могат да получат статут на национално богатство по смисъла на чл. 54, ал. 2 от Закона за културното наследство. Движимите културни ценности, придобили статут на национално богатство, подлежат на вписване в регистър, който се води от Министерството на културата. Редът за водене на регистъра и обстоятелствата, подлежащи на вписване се определят с наредба на министъра на културата ( чл. 107, ал. 2 ЗКН ). Съгласно чл. 23 от Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, в регистъра се вписват следните обстоятелства: наименованието и класификацията на културната ценност или колекцията, както и индивидуализиращи данни за нея, данни за музея, извършил идентификацията: номер и дата на експертното заключение; номер и дата на удостоверението, а за вещи, придобити от музея - данни за вписването в инвентарната книга; за културна ценност или колекция, национално богатство, - номер и дата на заповедта на министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство; индивидуализиращи данни за собственика и държателя на културната ценност или колекцията. Според определенията, дадени в чл. 108 и чл. 109 от Закона за културното наследство, колекцията представлява съвкупност от движими културни ценности, които в своята цялост и тематична свързаност имат научна и културна стойност, а колекционер е всяко физическо или юридическо лице, собственик или държател на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по регистър на движимите културни ценности. Отправяйки искане за вписване на Панагюрското златно съкровище в регистъра като колекция, Павел Иванов Цветанков не е представил никакви доказателства, че съкровището е формирано от вещи, които са негова собственост, нито е удостоверил наследствената си връзка с братя Дейкови, посочени като откриватели на съкровището. "Присвояването на статут на частна колекция" на съкровището, поискано от министъра на културата, не кореспондира с никое от уредените в Закона за културното наследство административни производства, при които се издава решение с такъв предмет. Физическите и юридическите лица могат да придобият право на собственост върху културни ценности чрез правна сделка, по давност или чрез други, предвидени от закона придобивни способи, ако ценностите не представляват публична държавна или общинска собственост. При наличието на вписване в регистъра по чл. 102 от Закона за културното наследство, според което движимите вещи, включени в Панагюрското златно съкровище, представляват публична държавна собственост, не би могло да се приеме друго в рамките на образуваното пред министъра на културата административно производство. Доводите на жалбоподателя, свързано с принадлежността на правото на собственост върху съкровището, нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, при положение, че споровете за собственост се решават по исков ред. По исков ред се разглеждат и исканията за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. При отсъствието на основания за отмяна на решението на министъра на културата подадената от Павел Цветанков жалба следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в полза на Министерството на културата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд