Определение № 619 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. А. срещу въззивно решение № 676 от 7.07.2010 год. по гр.д. № 116/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Кюстендилски окръжен съд от 27.11.2009 г. по гр.д. №389/2008 г. в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В. Н. К. и В. А. К. на основание чл.49 ЗЗД суми в размер на по 25 000 лв. на всеки един, по предявените частични искове от по 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. В. Н., починала на 15.12.2004 г. в резултат на противоправно поведение- нарушение на правилата за движение, визирани в чл.25, ал.1 и чл.117 ЗДП, от страна на П. Ц. С., осъществено при изпълнение на възложената му от жалбоподателя работа по трудово правоотношение, изразяваща се в управление на автобус с ДК [рег.номер на МПС]. В писмения отговор на касационната жалба ответниците В. Н. К. и В. А. К. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че обжалваното решение е постановено в съотвествие с даденото в ППВС № 7/1959 г. разрешение, че жалботодателят отговаря на основание чл.49 ЗЗД за причинените вреди, като възложител на работата, както и че даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с цитираната и представена съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която предявените от В. и В. К. искове за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. Н. са уважени за сумата от по 25 000 лв. Софийски апелативен съд е приел, че в този размер искът е основателен. Изложил е съображения, че отговорността на жалбоподателя следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, и тъй като прекия причинител на вредите е осъден да заплати обезщетение за претърпяните от ищците неимуществени вреди в друго производство, то по настоящото жалбоподателят, като възложителят на работата не може да бъде осъден да заплати обезщетение в размер по-голям от този, за който е осъден деликвента. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос-за характера на отговорността на възложителя на работа за вреди, причинени от негов работник, при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство. Съдът в настоящия състав намира, че по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване. В. съд е осъдил жалбоподателят, като възложител на работата да заплати на родителите на починалото при пътно-транспортното произшествие тяхно дете посочените в решението суми при условията на разделност. Постановеното решение е в отклонение от установената практика на ВС и ВКС, включително и с приложеното решение № 89 от 1997 г. на ВКС, ІV г.о., свързана с характера на отговорността на възложителя на работата и прекия причинител, за причинените от последния вреди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.