Определение № 2366 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 390/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Георгиев от гр. Видин, чрез адв. П. Киров от САК, срещу Определение № 8804 от 13.10.2023 г. по адм. дело № 9591/2023 г. по описа на Административен съд София – град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Георгиев срещу действия на служители на ГД „Охрана“, изразяващи се в недопускането му в сградата на Съдебната палата в гр. София и по-късно насилственото му извеждане от нея, както и срещу устна заповед на дежурния служител в ОДЧ на РД „Охрана“ Георгиев да бъде възпрепятстван да влезе в сградата на Съдебната палата в гр. София, и производството по делото е прекратено. Като излага доводи за неправилност частният жалбоподател претендира отмяна на оспореното от него определение и връщане на делото на Административен съд София - град за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответника не е изразил становище в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка за законосъобразност на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е образувано по постъпила от Георгиев жалба с твърдения, че на 20.09.2023г. при опит да влезе в сградата на Съдебната палата в гр. София за извършване на справки по дела, същият не е бил допуснат от служители на ГД „Охрана“ и по-късно при нов опит да влезе е бил насилствено изведен от нея, с обяснението, че с устна заповед на дежурния служител Георгиев е следвало да бъде възпрепятстван да влезе в сградата. Считайки, че действията на охранителите по отказания достъп са незаконосъобразни като такава е и издадената заповед за недопускането му в сградата, жалбоподателят е сезирал съда с искане за отмяната им. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай предмет на оспорване са действия на служители на ГД „Охрана“, изразяващи се в недопускането на Георгиев в сградата на Съдебната палата в гр. София и по-късно насилственото му извеждане от нея, както и устната заповед на дежурния служител в ОДЧ на РД „Охрана“ последният да бъде възпрепятстван да влезе в сградата на Съдебната палата. При тези данни, като е приел, че е сезиран с искане за предоставяне на защита по реда на чл.250 от АПК, съдът е обосновал извод за недопустимост на жалбата и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е извършил преценка за допустимост и основателност на оплакванията, наведени от Георгиев досежно извършени действия от длъжностни лица на ГД „Охрана“, изразяващи се в недопускането му в сградата на Съдебната палата в гр. София и по-късно насилственото му извеждане от нея, въз основа на устна заповед на дежурния служител в ОДЧ на РД „Охрана“ Георгиев да бъде възпрепятстван да влезе в сградата на Съдебната палата, по реда на чл. 250 и сл. от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 250 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Съдържанието на понятието „неоснователни действия“ законодателят определя като действия, които не се основават на административен акт или на закона. За да е налице хипотезата на чл. 250 от АПК е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: действие, което се извършва от административен орган или от негово длъжностно лице, действието да не се основава на административен акт или на закона, да не е преустановено /да е налично/ към момента на търсене на защитата и да е налице правен интерес от прекратяването му. В производството по чл. 250 и сл. от АПК съдът изследва наличието на фактическо действие и неговото основание, и ако констатира, че то е резултат от изпълнение на закон или на административен акт, респективно ако е преустановено следва да приеме, че някоя от посочените по-горе предпоставки не е налице, т.е. липсва елемент от фактическия състав на защитата по чл. 250 от АПК. В случая АССГ е определил правилно предмета на спора и е квалифицирал търсената от Георгиев защита като такава срещу неоснователни действия на администрацията по смисъла на чл. 250 и сл. от АПК. При правилно установена фактическа обстановка, съдът обосновано е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Георгиев, приемайки липса на всички елементи от фактическия състав на чл.250 от АПК, предвид преустановяване на действията с допускането на жалбоподателя в сградата. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение