Определение № 61 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 306/2011 г.

Производството е образувано по подадената на 15.02.2011 год. касационна жалба от И. Б. В., чрез пълномощника му адв. М. Д. от САК – Враца, против въззивното решение № 18 от 17.01.2011 год. по гр. д. № 728/2010 год. на Врачанския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 20.07.2010 год. по гр. д. № 1715/2010 год. на Врачанския районен съд, с което касаторът е осъден да предаде на М. И. М. от[населено място] владението върху имот, представляващ пасище /мера/ с площ 5.483 дка, ІІІ категория, в м. „К. село” в землището на[населено място], представляващо имот № 150023 по плана за земеразделяне на селото, при описаните в решението граници. С оглед постъпването на касационната жалба при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела, същата се явява процесуално недопустима и образуваното касационно производство следва да се прекрати. Видно от представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка на спорния имот, същата възлиза на сумата 404.40 лв. Същата, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК представлява цената на предявения иск за собственост, предмет на настоящето дело, поради което и обуславя необжалваемостта на въззивното решение по него пред касационната инстанция. С оглед на тези съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба подлежи на връщане, поради което и при условията на иззета компетентност на въззивния съд, по аргумент от чл. 7 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.