Определение № 5 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 57/2017 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Х. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 143 от 11.03.2014 г. по гр.д.№ 17 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Молителят твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, след справка в Държавен архив- П., е открил ново доказателство от съществено значение за делото. Ответникът по молбата [фирма] оспорва същата като недопустима или евентуално като неоснователна. В писмени отговори от 02.12.2016 г. и от 28.11.2016 г. пълномощниците на третите лица-помагачи ЗК „Р.“-.Р. и ЗК „Г. Б.“-с.Б., Пловдивска област заявяват, че считат молбата за отмяна за допустима и основателна. Тъй като молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице /страна по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, в нея е посочено точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна и липсват данни за пропускат срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за нейното подаване, същата следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл.307, ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия