Решение № 11653 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2025 г.

ВАСПърво отделение18.11.2025reporting judge Милена Златкова

Ruling

ОТМЕНЯ Решение 22850/03.07.2025 г. на Административен съд София град по адм. д. 3179/2024 г., в частта му, в която е отменен чрез неговото изменение Ревизионен акт Р-22221422007751-091-001/10.08.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, относно установените с него задължения на ВВВ СЪРВИСИС ЕООД за корпоративен данък, както следва: за 2016 г. за корпоративен данък над 2 753.31 лв. до 3 589.26 лв.; за 2017 г. за корпоративен данък над 2 463.40 до 3 026.69 лв.; за 2018 г. - за корпоративен данък над 2 982.03 лв. до 3 626.35 лв., а в частта за разноските за разликата над 115.48 лв. до 373.10 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ВВВ СЪРВИСИС ЕООД срещу посочените по-горе части от Ревизионен акт Р-22221422007751-091-001/10.08.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София.

ОСЪЖДА ВВВ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК 201645504 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 225.30 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ВВВ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК 201645504 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] разноски в размер на 100.43 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

Grounds

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София чрез юрк. Иванова против Решение 22850/03.07.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 3179/2024 г., в частта му, в която е отменен чрез неговото изменение Ревизионен акт Р-22221422007751-091-001/10.08.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП София с Решение 1714/05.12.2023 г., относно установените с него задължения за корпоративен данък на ВВВ СЪРВИСИС ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., съответно с 836.17 лв., 563.29 лв. и 986.25 лв. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Мирчева. Жалбоподателят заявява и искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Ответникът ВВВ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК 201645504 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна чрез пълномощника си адв. Йорданов по съображения, изложени в писмен отговор, в писмена защита и в хода на устните състезания. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ в оспорената му част и да му се присъдят разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Оспорва размера на претендираното от противната страна юрисконсултско възнаграждение като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд (ВАС) в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея. С оспорения от ВВВ СЪРВИСИС ЕООД пред АССГ РА Р-22221422007751-091-001/10.08.2023 г. са установени на дружеството задължения за корпоративен данък за данъчните периоди (д. п.) 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в общ размер 10 584.45 лв. и лихви 5 831.88 лв. върху данъчни основи, определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, с оглед обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. В хода на ревизионното производство от страна на ревизираното данъчнозадължено лице не е представена счетоводна отчетност. Управителят обяснява, че счетоводителката е починала в края на 2021 г. и не са му предадени счетоводните документи на дружеството. Представя договор с клиент АВРИО ЕКСПРЕС ЕООД от 22.07.2011 г. и анекси към него, според който ВВВ СЪРВИСИС ЕООД се задължава да предоставя услуги по обезпечаване на авиационна сигурност на израелската гражданска авиация. ВВВ СЪРВИСИС ЕООД подава ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2016 г., с която не е деклариран данък за внасяне. За 2017 г. няма подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО. За 2018 г. е деклариран данък в размер на 2 450.39 лв., който не е внесен. Независимо от това, че в хода на ревизията дружеството представя фактури, издадени на АВРИО ЕКСПРЕС ЕООД, данъчните основи са определени от приходните органи на базата на данните за постъпили суми и направени плащания по и от банковата сметка на ВВВ СЪРВИСИС ЕООД в ПроКредит Банк България ЕАД. АССГ приема, че РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите. Обосновава изводи за доказани от приходните органи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) намалява приходните части, установени с акта, както следва: за 2016 г. с приходи в общ размер 2 792.84 лв. по фактури, издадени на АВРИО ЕКСПРЕС ЕООД през 2016 г., по които са заплатени услуги, предоставени през 2015 г.; за 2017 г. с приходи в общ размер 3 040.62 лв. по фактури, издадени през 2017 г. за услуги, предоставени през 2016 г., и за 2018 г. с приходи в общ размер 3 419.28 лв. по фактури, издадени през 2018 г. за услуги, предоставени през 2017 г. Изменя РА като: 1.) намалява дължимия корпоративен данък за 2016 г. от 3 589.48 лв. на 2 753.31 лв., а лихвата от 2 354.74 лв. на 1 806 лв.; 2.) намалява дължимия корпоративен данък за 2017 г. от 3 026.69 лв. на 2 463.40 лв., а лихвата от 1 678.65 лв. на 1 366.02 лв.; 3.) намалява дължимия корпоративен данък за 2018 г. от 3 968.28 лв. на 2 982.03 лв., а лихвата от 1 798.49 лв. на 1 351.49 лв. Решението му се обжалва с касационната жалба в частта му, в която чрез изменението му е отменен РА за: установените задължения за 2016 г. за корпоративен данък в размер на 836.17 лв.; за 2017 г. за корпоративен данък в размер на 563.29 лв.; за 2018 г. за корпоративен данък в размер на 986.25 лв. (общо 2 385.71 лв.). Сумите са точно посочени в жалбата и в нея не се съдържа искане за отмяна на решението на АССГ в частта му, в която са намалени размерите на лихвите. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано. Неоснователен е доводът на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба. Чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК определя допустимостта на касационното оспорване на решението на административния съд не в зависимост от материалния интерес, посочен в касационната жалба, а в зависимост от размера на установените публични вземания с акта, по чието оспорване е постановено първоинстанционното решение. В случая този размер е 10 584.45 лв. и надвишава минимума от 4 000 лв. без лихвите, посочен в закона (виж Определение 4854/15.04.2021 г. по адм. д. 3888/2021 г. на петчленен състав на ВАС). Правилно първостепенният съд приема, че са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което позволява на ревизиращите органи да определят основите за облагане с пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Този ред за определяне на данъчната основа не освобождава обаче приходните органи от задължението да прилагат точно законите (принцип на законност по чл. 2 ДОПК), да установят безпристрастно и обективно фактите и обстоятелствата, имащи значение за правата и задълженията на данъчнозадължените лица в производствата по ДОПК (принцип на обективност по чл. 3 ДОПК). В случая тези принципи не са спазени, тъй като при определянето на данъчните основи с РА не са съобразени данните от представените фактури, както и основанията за постъпленията и плащанията, посочени в банковата сметка на дружеството. В резултат на това при установяването на приходите и разходите за съответния д. п. са нарушени принципът на начисляване по чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч и принципът на съпоставимост между приходите и разходите по т. 5.1., б. г) от НСС 18, факт, безспорно установен от ССЕ. При установяване на приходите са взети предвид плащания по фактури, издадени от ВВВ СЪРВИСИС ЕООД на АВРИО ЕКСПРЕС ЕООД, които не следва да участват при формиране на счетоводния финансов резултат (СФР) за съответния период, а е следвало да участват при формирането му за друг данъчен период. Аналогично, взети са предвид и разходи по фактури, издадени от ТОНИ ПАНОВА ЕООД за счетоводно обслужване, относими към различни данъчни периоди. Спорът между страните в настоящото съдебно производство е за това следва ли при определяне на данъчните задължения да се намалят само приходите, неправилно включени в данъчната основа, както е приел АССГ, или да се съобразят наличните доказателства за приходите и разходите, които следва да намерят отражение при формиране на СФР за съответния д. п. Тезата на касационния жалбоподател е, че административният съд е следвало да съобрази установените от експерта дължими данъци в резултат на извършените от него корекции на СФР и съобразявайки забраната в чл. 156, ал. 6 ДОПК да се изменя РА във вреда на жалбоподателя, да потвърди РА до размерите, установени с него. Според ответника такова решение би противоречало освен на чл. 156, ал. 6 ДОПК, но и на принципите на добросъвестност, правна сигурност и оправдани правни очаквания. Настоящият касационен състав намира касационната жалба за основателна, а съдебното решение в оспорената му част за частично неправилно, поради следното: Чл. 160, ал. 1 ДОПК задължава съда да реши делото по същество в съответствие с приложимите материалноправни норми. При констатирани от него грешки и неточности в РА той не може да го отмени и да върне преписката на компетентните органи по приходите със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона по арг. на чл. 160, ал. 4 във вр. с ал. 3. Постановяването на решение по съществото на спора изисква от него да определи въз основа на събраните по делото доказателства дължимите данъци без да изменя РА във вреда на жалбоподателя. В конкретния случай приходите, погрешно отнесени от ревизиращите органи в данъчната основа за 2017 г., но относими към тази за 2016 г. и приходите, погрешно отнесени към данъчната основа за 2018 г., но относими към 2017 г., е следвало да бъдат взети предвид при преценката за материалната законосъобразност на акта. Същото се отнася и до разходите за услугите по счетоводно обслужване, погрешно отчетени през 2017 г., но относими към 2016 г., и погрешно отчетените през 2018 г., но относими към 2017 г. По този начин не се нарушава забраната в чл. 156, ал. 6 ДОПК, стига да не се установяват задължения, които са по-големи от тези по РА. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че дължимите от ответника по касация данъци са в размерите, установени от ССЕ, а именно: за 2016 г. корпоративен данък 3 589.26 лв. вместо корпоративен данък - 3 589.48 лв. по РА (разлика от 0.22 лв. в корпоративния данък); за 2017 г. корпоративен данък 3 124.56 лв., т. е. 3 026.69 лв., както е по РА; за 2018 г. корпоративен данък - 3 626.35 лв. вместо 3 968.28 лв. по РА (разлика от 341.93 лв. в корпоративния данък). Лихвите остават в размерите, посочени в първоинстанционното решение, по изложените по-горе мотиви. АССГ неправилно е отменил чрез изменението му РА в следните части: за 2016 г. за корпоративен данък над 2 753.31 лв. до 3 589.26 лв.; за 2017 г. за корпоративен данък над 2 463.40 до 3 026.69 лв.; за 2018 г. - за корпоративен данък над 2 982.03 лв. до 3 626.35 лв. В тази част решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Разноски: В производството пред АССГ директорът на Дирекция ОДОП не претендира разноски. Претендираните и доказани от жалбоподателя разноски са в размер на 1 050 лв. Съответни на уважената част от жалбата в размер на 497.26 лв. за данък и 1 308.37 л. за лихви (общо 1 805.63 лв.) са разноски в размер на 115.48 лв. За касационното производство касационният жалбоподател претендира разноски в общ размер 1 906.99 лв., от които държавна такса в размер на 29.55 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 877.44 лв. Основателен е доводът на ответника по касация, че претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение са прекомерни с оглед материалния интерес по делото, с оглед фактическата и правна сложност на спора и с оглед обема на предоставената от юрисконсулта правна защита, изразяваща се в изготвянето на касационната жалба и явяване в едно открито съдебно заседание. Възнаграждението за адвокатска работа с оглед материалния интерес, определено в Наредба 1/2004 г., е в размер на 538.57 лв. Съобразявайки решенията на СЕС по дело C-438/22 и по съединени дела C-427/16 и C-428/16, настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което на жалбоподателя за настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. и държавна такса в размер на 25.30 лв. Ответникът по касация претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Съответни на отхвърлената част от касационната жалба в размер на 342.29 лв. са разноски в размер на 100.43 лв.