Определение № 935 от 26.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Н. К. представлявана от адвокат С. Х. Х. е подала касационна жалба срещу решение № 49 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 2830 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 60 от 16.07.2008 г. по гр.д. № 3354 от 2007 г. на Пловдивския районен съд, 10 състав и е отхвърлен предявеният иск за ревандикация. В касационната жалба подържа, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложен материален закон. Позовава се на неправилно приложение на чл.1, ал.2 от ЗВСВОНИ по З. и др. бл. закони. Касаторката е представила изложение, в което излага съображения за допустимост на касационното обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счита, че Върховния касационен съд следва да се произнесе по релевантните за спорното право материално правни въпроси: възстановява ли се правото на собственост при промяна предназначението на отчуждените имоти; възстановява ли се правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването е застроен .Счита, че решението е постановено в отклонение от практиката създадена[населено място] решение № 1 от 17.056.1995 г. по гр.д. № 3 от 1994 г. на ОСГК на ВКС. Ответника община “П.” е представила отговор, в който посочва, че касационната проверка на решението е недопустима и неоснователна. Намира, че съдебната практика, свързана с реституцията, извършена на отчуждените по ЗОЕГПНС имоти е последователна и непротиворечива и въззивният съд се е съобразил с нея. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Н. К., тъй като не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Аргументите в изложението не са в предметното поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК и не касаят отклонение от практиката на ВКС по съществени материално правни и процесуални въпроси или по въпроси за които се налага тълкуване на закона поради липса на предходна съдебна практика или поради необходимост тя да бъде променена. Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният ревандикационен иск от Н. К. против община “Пловдив” за ревандикиране на част от бивш имот пл. № 10, кв.195 по плана на[населено място] защото е намерил, че имота не е бил реституиран. И. К. е притежавал 1/5 идеална част от дворно място със сгради на посоченото място, която част е одържавена по ЗОЕГПНС. Реституцията на тези имот не е осъществена, тъй като не е налице елемент от фактическият състав на чл.1 от ЗВСОНИ, е именно обекта да съществува реално до размерите при които е отчужден. От заключението на в.л. Г. Разслабенов се установява, че претендираното от ищцата празно и неусвоено от застрояване място всъщност включва терени, които са обслужващи на изградените два жилищни блока, поради което нямат самостоятелно значение. На второ място съда е отбелязал, че ищцата не е установила нейният наследодател И. К. да е бил собственик на останалите 4/5 идеални части, които са отчуждени по чл.55 от ЗПИНМ от наследниците на друго лице. От направените изследвания от експертите, изготвили техническите експертизи се доказва, че като собственици на останалите 4/5 идеални части от имота са били записани наследниците на лицето А. Ф., чийто документите за собственост, датират от 1923 г. Ищцата не дава обяснение защо трябва А. Ф. да бъде наследен от И. К., който тя твърди, че е брат на наследодателя след като Ф. има низходящи – две дъщери. По значителна част от поставените с касационната жалба въпроси в решението са изложени мотиви, които са в съответствие с постоянната практика на Върховния касационен съд. Настоящия състав на ВКС намира, че решението е постановено в съответствие с константната практика на ВКС по релевантни за спорно правоотношение юридически факти. Освен това поставените материално правни въпроси не са относими към крайният изход на делото, тъй като от обстоятелствената част на исковата молба се вижда, че предявеният иск касае само отчуждаването по ЗОЕПНС, а не по ЗВСВОНИ по ЗТНСУ, ЗПИНМ и др. бл. закони, по което не е проведена задължителната административна процедура за отмяна на отчуждаването. Поставените въпроси имат значение само когато е налице искане пред административните органи за отмяна на отчуждаването, което е извършено по благоустройствените закони. Останалите доводи, поместени в жалбата и изложението касаят правилността на решението, но не представляват основания за допускане до касация с оглед целта на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК за уеднаквяване на практиката по поставените въпроси. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,