Определение № 364 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 318/2010 г.

Производството е по член 274, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Х. П. против определение № 58/20.04.2010 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, постановено по гр. д. № 360/2010 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 3770/20.11.2009 г., подадена от Н. Р. И. и касационна жклба вх. № 3808/24.11.2009 г., подадена от Л. Х. П. срещ| решение № 158/19.10.2009 г. по в.гр.д. № 426/2009 г. по описа на Благоевградски окръжен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба, в писмения си отговор, считат частната жалба за неоснователна и молят същата да се остави без уважение. При извършената проверка, касационният съд, установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. С определението, предмет на настоящата частна жалба, ВКС е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лева, като се позовава на данъчната оценка, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК се определя цената на иска, лист 4 от делото, която възлиза на 813 лева за целия имот, а съответно данъчната оценка относно спорната част от имота от 100 кв. м. възлиза на 87 70 лв., като следва да се има предвид, че касационната жалба е подадена от двама от ответниците по иска в уважената част на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за 85 кв. м. от спорния имот. В частната жалба се твърди, че за определяне на материалния интерес е ползвана стара данъчна оценка, която е представена при завеждане на делото пред първата инстанция, като със жалбата прилага удостоверение за данъчна оценка № 2375/13.05.2010 г. на [община], според която данъчната оценка за имот от 530 кв.м. възлиза на 1399,20 лв. и същата е издадена на касатора - ответник по иска Л. Х. П. - за правото на собственост върху този имот. Така представеното удостоверение за данъчна оценка се отнася до имота на ответника, който е съседен на процесния и не е предмет на заявената от ищците А. З. и П. З. ревандикационна претенция, която има за предмет 100 кв.м. от УПИ VI-88 в кв. 2 по плана на [населено място], целият с площ от 878 кв. м., за част от който, а именно 100 кв. м., ищците са заявили, че е незаконно завзета от ответниците по иска. След като обжалваемият интерес е свързан с цената на иска, следователно, с оглед данните посочени от ищците при завеждане на делото, както заявения от тях размер, така и с оглед представеното удостоверение за данъчната оценка на собствения им недвижим имот, размера на процесната част от този имот, а именно 100 кв.м. е под 1000 лева, както правилно касационния съд е приел с атакуваното определение. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, размерът на цената на иска е: по искове за собственост върху имот, какъвто е предявен в настоящия случай, данъчната оценка, каквато е представена от ищците по делото, която в този заявен размер е поддържана по делото. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца, а въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника, в настоящия случай именно ответника по иска е депозирал касационна жалба срещу въззивното решение, но това е следвало да стане в първото по делото заседание, а не пред касационна инстанция. Няма данни преди това ответникът — настоящ жалбоподател да е повдигал въпрос за цената на иска и правилно касационният съд е възприел същата, съобразно посоченото от ищците в производството по делото и в тази връзка е преценил обжалваемия интерес - под 1000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд,