Решение № 12451 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2023 г.

ВАСТрето отделение13.12.2023reporting judge Любка Петрова

Ruling

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2819 от 25.04.2023 г., постановено по адм. д. 1718/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с адрес на управление: гр. София, бул. Г.М. Димитров 52-А, ДА ЗАПЛАТИ на Национална електрическа компания ЕАД, с адрес: гр. София, ул. Веслец 5, сумата в размер от 100 (сто) лева, съставляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ

Grounds

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Цакова - началник на регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Южна Централна България, И. Сяров - началник на регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Западна Централна България, С. Кирова - главен инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Южна Централна България, Л. Пенев - инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Южна Централна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуален представител, срещу решение 2819 от 25.04.2023 г., постановено по адм. д. 1718/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което e отменено предписание по раздел V, т. 2.2, с което Национална електрическа компания ЕАД е задължено да извърши следното: Да се изпълнят изискванията на чл. 44, ал. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние в срок 10.04.2023 г. , дадено с Констативен протокол 07-03-157 от 07.12.2022 г., съставен от длъжностни лица (началник отдел в Регионален отдел Южна централна България , държавен експерт в отдел Контролно методичен и инспектори към Регионален отдел Южна централна България ) на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях . Считат, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение и да бъде потвърдено оспореното предписание като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторите, редовно призовани, не се представляват. Ответникът Национална електрическа компания ЕАД, чрез пълномощника си в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт. Моли да бъде потвърден същия. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът редовно призован, представлява се от юрк. Дамянова, оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесното решение, АССГ е отменил предписание по раздел V, т. 2.2, с което Национална електрическа компания ЕАД е задължено да извърши следното: Да се изпълнят изискванията на чл. 44, ал. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние в срок 10.04.2023 г. , дадено с Констативен протокол 07-03-157 от 07.12.2022 г., съставен от длъжностни лица (началник отдел в Регионален отдел Южна Централна България , държавен експерт в отдел Контролно методичен и инспектори към Регионален отдел Южна Централна България ) на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях и е осъдил агенцията да плати на НЕК сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът e приел за установено от фактическа страна следното: Национална електрическа компания ЕАД е собственик на язовир Бял кладенец , находящ се в землището на село Ковачево, община Раднево, област Стара Загора, за което е съставен нотариален акт 96, том III, рег. 2104, дело 267/19.04.2013 г. Съдът е установил, че в резултат на извършена проверка на същия от длъжностни лица в Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях към ДА МТН, е съставен Констативен протокол 07-03-157 от 07.12.2022 г., като в раздел V, т. 2.2 от него е дадено следното предписание: Да се изпълнят изискванията на чл. 44, ал. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние в срок 10.04.2023 г. . В раздел II от Констативния протокол е отразено, че на десния бряг на язовир Бял кладенец , в непосредствена близост до входа на топлите канали, които отвеждат отработената вода от ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, е разположена садкова инсталация за отглеждане на риба с площ 11,16 дка. Отразено е, че язовир Бял кладенец представлява топло езеро и служи за охлаждане на отработената вода от ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, като язовирната стена е предназначена да оформи езерото Овчарица , а към долината на р. Бял кладенец да образува водохранилище за топли води. По време на проверката язовирът прелива със 7 см. в лявата част. Констатирано е, че същият е класифициран в първа степен на потенциална опасност. От протокола се установява, че преградната стена е двустранно натоварена на воден натиск, като разделя яз. Бял кладенец и яз. Овчарица . В хода на съдебното производство е представено разрешително 32460179/13.04.2017 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , с което на Фиш Фарм Елаз ООД се разрешава ползване на повърхностен воден обект яз. Овчарица топло езеро Бял кладенец , находящ се в землището на село Ковачево, община Раднево, област Стара Загора, с цел на ползването аквакултури и свързаните с тях дейности , чрез използване на съоръжения за осъществяване на дейността садкова инсталация за отглеждане на риба с площ 11,16 дка, състояща се от два напречни и два надлъжни понтона с монтирани 120 броя квадратни садки. С решение РР-37331/03.01.2020 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е удължен срока до 13.04.2027 г. на горепосоченото разрешително за ползване на повърхностен воден обект. На следващо място по делото пред първостепенния съд е приложено решение 8735 от 12.07.2016 г. постановено по адм. д. 8971/2015 г. по описа на ВАС, което е постановено по повод отказ да се продължи действието на горепосоченото разрешително за ползване на воден в обект, като в мотивите му се развиват доводи, че стената, отделяща яз. Бял кладенец и яз. Овчарица не е язовирна, а преградна, представляваща дига. Същата е преливаема, тъй като котата ѝ е по ниска от водното ниво на яз. Овчарица , като има технологични функция, а не конструктивна, като същата няма характеристиките да предпазва от наводнение. По делото е представена Заповед А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, от която се установява, че същият е оправомощил служителите, съставили Констативен протокол 07-03-157 от 07.12.2022 г. , да дават предписания на собствениците на язовирни стени. От правна страна административният съд е приел, че даденото предписание е по чл. 44, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата), който текст се намира в раздел I на глава Втора Изисквания за гарантиране сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях в условията на експлоатация , т. е. сред контролните им правомощията е дадено обжалваното предписание, което е свързано с гарантиране сигурността на язовирната стена. Съдът е направил извод, че е допуснато съществено нарушения на административнопроизводствените правила, което се отразява на правилното прилагане на материалния закон, тъй като не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства съгл. разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. С оглед на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата, съдът е приел, че не се допуска разполагането и достъпът на плаващи и подводни съдове и съоръжения на разстояние, по - малко от 1 000 м., от язовирните стени на големите язовири, освен за целите на техническата експлоатация, като същата забрана не се прилага, ако е издаден административен акт, позволяващ поставянето на такива съоръжения на по малко от 1000 м от стената. От доказателствата по делото първостепенния съд е установил, че в настоящия случай е налице издадено разрешително 32460179 от 13.04.2017 г., което позволява на разполагането на садкова инсталация във водния обект на разстояние по малко от 1000 м. от стената. В тази връзка според АССГ, административния орган не е проявил активност да извърши проверка дали инсталацията е поставена във връзка с издадено разрешително, като е счел, че в случая язовирната стена е преливаема и не служи да предпазва от наводнение, а за отделяне топлите води на единия язовир от водите на другия, т. е. има технологични функция, а не конструктивна. С оглед на така приетото и установено, съдът от първата инстанция е направил извод, че административния орган не е изследвал дали се касае са преградна стена, представляваща дига, като без никаква обосновка е приел, че се касае за язовирна стена, както и не е събрал доказателства дали стената е водоподприщващо съоръжение, която да акумулира воден обем и да осъществява контролирано регулиране на естествения отток, поради което е заключил, че именно обстоятелството дали се касае за язовирна страна е релевантно за даването на предписанието, поради което неизясняването на тези обстоятелства е съществено процесуално нарушение, което самостоятелно основание за отмяна на даденото предписание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. По см. на чл. 4, ал. 2 от Наредбата, собственикът на язовира и съоръженията към него, който не отговаря на изискванията за оператор, възлага стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на лице, което отговаря на изискванията на § 1, т. 95 от ДР на ЗВ. Съгласно чл. 5 от цитирания акт собственикът/операторът посредством техническо обслужване, ремонти и реконструкции осигурява сигурност и дълготрайност на язовирните стени и съоръженията към тях и опазване на околната среда. Възможността председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите (ЗВ), като в чл. 190б, ал. 1 и ал. 2 от същия закон е разписан специален ред за издаване, срок за съставяне и съдържание на констативния протокол. Съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. За неизпълнение на задължителните предписания е предвидена и административнонаказателна отговорност, чрез налагане на имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. По делото не е спорно, че Национална електрическа компания ЕАД е собственик на язовир Бял кладенец , находящ се в землището на село Ковачево, община Раднево, област Стара Загора, за което е съставен нотариален акт 96, том III, рег. 2104, дело. 267/19.04.2013 г. Не е спорно още, че е издадено разрешително 32460179/13.04.04.2017г., от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , с което на Фиш Фарм Елаз ООД се разрешава ползване на повърхностен воден обект яз. Овчарица топло езеро Бял кладенец , находящ се в землището на село Ковачево, община Раднево, област Стара Загора, с цел на ползването аквакултури и свързаните с тях дейности , чрез използване на съоръжения за осъществяване на дейността садкова инсталация за отглеждане на риба с площ 11,16 дка, състояща се от два напречни и два надлъжни понтона с монтирани 120 броя квадратни садки, като на същото е удължен срока до 13.04.2027 г. за ползване на повърхностен воден обект. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние - Чл. 44.

1

Не се допуска разполагането и достъпът на плаващи и подводни съдове и съоръжения на разстояние, по-малко от 1000 м, от язовирните стени на големите язовири, освен за целите на техническата експлоатация. В конкретния случай е безспорно, че е налице издадено разрешително 32460179/13.04.2017г., което позволява на разполагането на процесната садкова инсталация във водния обект на разстояние по малко от 1000 м. от стената. В тази връзка съдът обосновано е направил извод, че в случая язовирната стена е преливаема и не служи за предпазва от наводнение, а за отделяне топлите води на единия язовир от водите на другия, т. е. има технологични функция, а не конструктивна, като правилно е приел, че административния орган не е изследвал дали се касае са преградна стена, представляваща дига и без никаква обосновка е счел, че се касае за язовирна стена. В подкрепа на този спор дали стената е язовирна или не е приетото Решение 8735 от 12.07.2016 г. постановено по адм. д. 8971/2015 г. по описа на ВАС, от което е видно, че процесната стена не представлява язовирна. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което в настоящия случай не е направено в административно производство. Водим от изложеното е обоснован изводът на съдът от първата инстанция, че в случая е налице самостоятелно отменително основание по чл. 146, ал. 3 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства, поради което неоснователни се явяват релевираните в обратна насока доводи от страна на касатора. Решаващият съд правилно е преценил също, че оспорените предписания са издадени при неизяснена фактическа обстановка, поради което жалбата на НЕК ЕАД обосновано е била уважена и оспорения административния акт е отменен. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като определя същите в размер на 100 лв., на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.