Определение № 60163 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4914/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба И. С. Х. от [населено място] против определение № 60153 от 12.10.2021г., постановено по гр.д. № 3384/2021г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като просрочена подадената молба за отмяна на влязло в сила решение на Габровския окръжен съд № 13 от 09.01.2020г. по гр.д.№ 387/2019г. в частта, в която са отхвърлени предявените от молителя искове с правно основание чл.108 ЗС. Твърди се в частната жалба, че определението е неправилно, тъй като молбата за отмяна е подадена в законния срок, считано от постановяване на решението по гр.д. № 1416/2020г. на Върховния касационен съд, І г.о., а именно от 01.02.2021г. Ответницата Б. С. К. е подала писмен отговор, в който намира частната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Писмен отговор е подаден и от ответника Т. М. К.. В него също се застъпва становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че тя е просрочена - подадена е на 19.04.2021г. след изтичане на повече от три месеца от влизане в сила на решението на 25.09.2020г., а молителят не се позовава на доказателство или обстоятелство, настъпило след влизане в сила на това решение. Изложени са съображения, че с определение № 370 от 25.09.2020г., постановено по гражданско дело № 1416/2020г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 09.01.2020г. по в.гр.д. №387/2019г. в частта, потвърждаваща решение №146/03.10.2019г. по гр.д.№63/2019г. на РС-Трявна за отхвърляне на предявения от И. С. Х. против Б. С. К. и Т. М. К. евентуален иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху югозападното помещение в приземен етаж на жилищната сграда с идентификатор 73403.501.47.1, както и в частта, с която е отхвърлен и втория евентуален иск между същите лица за признаване правото на собственост и предаване на владението върху 1/6 ид.част от същото югозападно помещение в приземния етаж на сградата. С постановяване на това определение, решението на Габровския окръжен съд, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила на основание чл. 296 т.3 ГПК. Молбата за отмяна, подадена от И. С. Х., се основава на твърдения за разрешаване на спора въз основа на липсвал в правния мир подзаконов нормативен акт, а именно че съдът е приложил Наредба №5 за правила и норми за териториално и селищно устройство от 1977г., която не е действала към релевантния момент, а е следвало да приложи Наредбата за площите и елементите на жилищата от 1973г.; при тези твърдения е посочено основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. В изпълнение на дадени указания за представяне на мотивирано изложение на основанието за отмяна молителят е посочил основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК с твърдение, че мотивите на съда са основани на неистински нормативен акт, а именно такъв, който не е съществувал в правния мир. Въз основа на тези съображения молбата за отмяна е оставена без разглеждане като просрочена; посочено е, че при този извод не е необходимо да се преценява дали твърденията в молбата покриват фактическия състав на чл. 303 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира атакуваното определение за правилно. Следва да бъде възприет изводът, че молбата за отмяна е подадена извън предвидения в закона срок по отношение на двата евентуални иска по чл. 108 ЗС. Решението на Габровски окръжен съд по тези два иска е влязло в сила на 25.09.2020г. когато е постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Твърденията на молителя за конкретното основание за отмяна се свеждат до разрешаване на спора въз основа на неистински нормативен акт, който още не е бил приет, което е отнесено към основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Това основание изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната или на състава на съда във връзка с решаване на делото. При тези твърдения и доколкото не се сочи акт, с който да е установена такава неистинност или престъпно обстоятелство, то срокът за подаване на молбата за отмяна е три месеца от влизане на решението в сила. А към момента на подаване на молбата на 19.04.2021г. този срок, броен от 25.09.2020г. - деня на постановяване на определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване, е изтекъл. С горепосоченото определение на Върховния касационен съд от 25.09.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по главния иск, предявен И. Х., за преценка на допустимостта на акта. На 01.02.2021г. е постановено от касационния състав решение за обезсилване на въззивното решение по този иск за собственост - относно 55,94% ид.ч. от приземния етаж на жилищната сграда, тъй като е прието, че решението на първоинстанционния съд в тази част не е било обжалвано. В резултат на това е влязло в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на главния иск. Подадената от И. Х. молба за отмяна е насочена както срещу влязлата в сила част от решението на районния съд - по главния иск, така и срещу влязлото в сила въззивно решение по евентуалните искове. Тъй като обезсилването на въззивното решение по главния иск е извършено с решението на Върховния касационен съд от 01.02.2021г., то по отношение на влязлото в сила решение на районния съд тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна е спазен. Независимо от това, молбата за отмяна в тази част също е недопустима. Видно че, въпреки дадените указания не е посочено и обосновано конкретно основание за отмяна, попадащо сред лимитативно посочените в чл. 303 ГПК. Простото посочване на хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК /първоначално на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК/ и твърдението, че мотивите на съда са основани на неистински нормативен акт, който не е съществувал в правния мир, не представляват точно и мотивирано изложение на основание за отмяна, както изисква чл. 306, ал.1 ГПК. А липсата на такова изложение е основание да бъде отказано разглеждането на молбата - Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, т.9. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В полза на ответницата по частната жалба Б. С. К. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.