Определение № 180 от 28.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 820/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СВ Модулпродукцион“ ГмбХ (н), Австрия, срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е оставено без разглеждането искането му за отмяна на наложени по реда на чл. 629а ТЗ предварителни обезпечителни мерки, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът-длъжник „Сиус“ ООД оспорва жалбата. Останалите страни не изразяват становище. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят, като трето неучастващо в производството лице, не може да иска отмяна на допуснати по реда на чл. 629а ТЗ обезпечителни мерки, а за служебно произнасяне по реда на чл. 629а, ал. 5 ТЗ няма пречка съдът да бъде сезиран от страна по делото. Определението е правилно. Без да се обсъжда въпросът дали изобщо трето неучастващо в производството по несъстоятелност лице може да иска отмяна на допуснати по реда на чл. 629а ТЗ обезпечителни мерки, достатъчно е в конкретния случай да се отбележи, че жалбоподателят не е обосновал интерес да иска такава отмяна. На първо място, допуснатата мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ „назначаване на временен синдик“ като ограничаваща правната сфера на длъжника, поставяйки дейността му под надзора на синдика с оглед правомощията на последния по чл. 635, ал. 1 ТЗ, не е от естество изобщо да засегне негативно правната сфера на трети лица. Спрямо трети лица проявлението на тази мярка се свежда само до необходимостта да съобразяват в отношенията си с длъжника и изискването за знание или предварително съгласие на временния синдик за съответното действие или сделка. Няма основание тази необходимост да бъде счетена за пряко негативно засягане на правната сфера на трети лица. Независимо от това принципно положение, не се извежда такова негативно засягане и от изложените от жалбоподателя подробни твърдения за извършени неправомерни според жалбоподателя действия от назначения временен синдик. При евентуално извършени от синдика действия в нарушение или превишение на правомощията му засягането на правната сфера на трето лице би произтекла от самите тези действия предвид тяхната евентуална противоправност, но това засягане не би било в причинна връзка с обезпечителната мярка като такава и съответно не може да обоснове интерес да се иска отмяна на самата обезпечителна мярка. Не могат да обосноват такъв интерес и останалите доводи относно втората допусната мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, доколкото същите са по същество (доколко спирането на изпълнението реално обезпечава запазването на масата на несъстоятелността или води до намаляването й, в какъвто смисъл са изложените доводи), а не се отнасят към въпроса за процесуалната легитимация на жалбоподателя да иска отмяна на допуснатите обезпечения. Неоснователни са и изложените в частната жалба доводи, извлечени от правомощието на съда за служебна отмяна на мерките по чл. 629а, ал. 5 ТЗ. Обстоятелството, че съдът може да разгледа даден въпрос и служебно, не означава, че същият е длъжен да се произнесе по съществото на всяко искане за упражняване на това служебно правомощие, т. е. възможността за служебно разглеждане на въпроса не може да обоснове право на трето неучастващо лице да иска произнасяне, респ. задължение на съда да се произнесе. С оглед горното частната жалба е неоснователна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът