Определение № 315 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 6277/15.09.2010 година на С. С. Я. от[населено място], приподписана от адв. М. Д.- АК В. срещу Решение Nо 326 от 23.07.2010 година по гр. възз. д. Nо 415/ 2010 год. на ОС-Враца. С посоченото решение, въззивният съд по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил отказа на първата инстанция да извърши поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ал.1 ГПК на влязлото в сила Решение Nо 733 от 15.10.2009 година постановено по гр.д. Nо 173/ 2009 година досежно определената квота от съсобствеността на съделителя Л. Й. от ½ идеална част, като същата бъде поправена в размер на 2/3 идеални части от дела на наследодателя и. Прието е, че при определяне правата на съделителя Л. Й. не е допуснато несъответствие между формираната и изразена воля на съда в мотивите и посочения обем права в съсобствеността в диспозитива на съдебното решение. Пропускът да се съобрази конкретен правно релевантен факт или неговата неточна преценка от гл.т. на конкретен фактически състав могат да бъдат констатирани и отстранени само по пътя на обжалването, но не и в производството по чл. 247 ГПК. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се мотивира с наличие на основание по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК, като се поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуално-правен и материално-правен въпрос, а именно по приложението на чл. 247 ал.1 ГПК и по приложението на чл. 9 ал.2 ЗН в смисъл, различен от произнесеното по приложените две решения на ВКС- Решение 1128/20.11.2008 година по гр.д. Nо 1426/2006 г. на ВКС-I. отд. и Решение Nо 125 от 30.12.2008 година по гр.д. Nо 808/2006 година на ВКС-I. отд. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес предвид характера на производството. Релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, не е налице и касационното обжалване не може да бъде допуснато. Поставеният процесуално-правен въпрос за приложението на чл. 247 ал.1 ГПК не е въпрос, обусловил изхода на „спора по същество”, а касае необходимите предпоставки на самото предвидено от законодателя съдебно производство за поправка на решението от съд, разрешил спора по същество, когато е налице очевидна фактическа грешка, съставляваща несъответствие между изразена воля в мотивите и формулирания диспозитив на съдебния акт. Основният процесуално-правен проблем, разрешаван от съдилищата в производството по чл. 247 ал.1 ГПК е напълно изяснен в практиката на съдилищата от гл.т. недопустимост по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка да се пререшава спора по същество- т.е. да се прави нова преценка на факти и тяхното значение като елемент на конкретен фактически състав, като се постанови резултат, различен от този по основното решение по д формата на „поправка”. Представените решения на ВКС касаят хипотези на поправка на технически параметри на решенията- неправилно математическо пресмятане, но не поради неточно приложен закон, неправилно изписване на името на страна по делото, поради което не може да бъде констатирано противоречие с обжалваното решение, по което отказа на съда да допусне исканата очевидна фактическа грешка като поправи определената квота на съделител в съсобствеността, но не поради математическо изчисление, а поради недопустимостта да се преразглежда от правна страна/ да се приложи закона в друг смисъл от вече изразения/ въпрос, разрешен при приложението на конкретна правна норма в смисъл, различен от този който страната счита за по правилен. Поставеният материално-правен въпрос за приложението на чл. 9 ал.2 ЗН във вр. с чл. 69 ЗН, касае решението по същество, но не и производството по чл. 247 ал.1 ГПК, поради което искането за преразглеждане на основанията по приложението му, под форма на искане за поправка на очевидна фактическа грешка, не може да обуслови допустимост на касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия