Определение № 10544 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9067/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от У. А. М. от [населено място], общ. Опака, действащ чрез процесуален представител адв. З. Бейтулова, против Определение № 1173/16.08.2024 г., постановено по адм. дело № 489/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното определение поради немотивираност на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания за разглеждането му. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Търговище, чрез юрисконсулт Г. Тодорова, изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на съдебното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения в закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Търговище е оставил без разглеждане жалбата на У. М. срещу Решение № 2153-25-237/01.07.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1743-7/13.05.2024 г. на гл. експерт по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 5 от АПК – оспорването е просрочено. Изложени са мотиви, че оспореният административен акт е редовно връчен лично на частния жалбоподател, на 11.07.2024 г., видно от известие за доставяне (л. 58 от адм. дело № 490/2024 г. по описа на АС – Търговище), а жалбата против административния акт, видно от пощенското клеймо, е подадена по пощата на 26.07.2024 г., т.е. след изтичане на 14- дневния преклузивен срок за обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд – Търговище надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Подаването на жалбата в предвидения от закона срок е условие за нейната допустимост, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор и валидно упражняване на правото на обжалване. Правилни са мотивите на съда, че обжалваното решение е съобщено лично на частния жалбоподател на 11.07.2024 г., при което срокът за подаване на жалба против него е изтекъл на 25.07.2024 г. (четвъртък – работен ден), а подадената на 26.07.2024 г. жалба, обосновано, е оставена без разглеждане като просрочена. Неоснователни и недоказани са доводите на частния жалбоподател, че административният акт не е връчен лично на У. М., а на съпругата му и то на 12.07.2024 г., вместо на 11.07.2024 г., както надлежно е отбелязано на известието за доставяне. Представеното с частната жалба писмо от „Български пощи“, в което се съобщава, че поради технически причини е възможно в системата за проследяване Postal services отразяването на доставката на пратки да бъде забавено, не опровергава извода на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на директора ТП на НОИ – Кърджали за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,