Определение № 254 от 27.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 195/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК. “Р” ЕООД гр. Р. е подал частна касационна жалба против определение № 341/08.01.2009 год. по в. ч. гр. д. № 690/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с което се потвърждава определение № 176/22.10.2008 год. по т. д. № 45/2004 год. на Русенския окръжен съд, с което не се допуска оздравителен план предложен от длъжника за разглеждане от събранието на кредиторите на “Р” ЕООД гр. Р.. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд и към нея съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът А. за д. в. гр. С., е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК, като счита, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят не посочва никаква практика на ВКС, или такава от която да е видно, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но независимо от това не следва да се допусне до касационно обжалване, за което излага следните съображения: За да постанови обжалваното определение ВТАС е съобразил доказателствата по делото – изготвения от длъжника преработен оздравителен план изпратен с изх. № 662/29.05.2006 год. до министъра на финансите заедно с молба за съгласие за разсрочване на публичните задължения на дружеството, както и несъгласието на министъра на финансите дадено с писмо изх. № 91-00-743/30.10.2006 год. /писмото на министъра е внесено в съда от АДВ на 17.06.2008 год./, и е счел, че съгласно чл. 189 ал. V ДОПК няма право да допусне оздравителен план за разглеждане от събранието на кредиторите на “Р” ЕООД гр. Р.. На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него че липсват законоустановени материални предпоставки за допускане на предложения от длъжника оздравителен план е от значение за изхода на спора, но независимо от това не са налице предпоставките на нито едно от основанията визирани в чл. 280 ал. І от ГПК, поради следното: Твърденията на частния жалбоподател, че същественият материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и, че решаван е противоречиво от съдилищата /основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. І т. 1 и т. 2 ГПК/, не са подкрепени с доказателства – касаторът не е представил или посочил никаква съдебна практика. ВКС ІІ т. о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. І т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. В процесния случай се касае до приложение на императивна разпоредба на закона - чл. 189 ал. V ДОПК, която задължава съда да не допусне оздравителния план за разглеждане от общото събрание на кредиторите при неизпълнение на условията на чл. 189 ал. І – ІV ДОПК, а тази законова разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,