Решение № 207 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 181/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на Д. Х. И. и Дафинка Х. В., двете от град Л., срещу определение №36/14.03.2009 г. по гр. д. № 227/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влезли в сила определение №392 от 24.11.2008 г. по ч.гр. дело №1846/2008 г. на ВКС на РБ, V г.о. и оставеното с него в сила разпореждане от 22.05.2008 г. за връщане на частна жалба №134 от 15.04.2008 г. по в.ч. гр. д. №78/2008 г. на Ловешкия окръжен съд и на определение №312 от 02.10.2008 г. по ч.гр. дело №1293/2008 г. на ВКС на РБ, V г.о. В определението е посочено, че молбата за отмяна на определение №312 от 02.10.2008 г. по ч.гр. дело №1293/2008 г. на ВКС на РБ, V г.о., е недопустима, тъй като отмяната по чл.303, ал.1 ГПК е способ за извънинстанционен контрол на влязло в сила решение или определение. С това определение производството по делото е прекратено и делото е върнато на въззивния съд за администриране на частната жалба срещу разпореждане от 22.05.2008 г. за връщане на частна жалба №134 от 15.04.2008 г. по в.ч. гр. д. №78/2008 г. на Ловешкия окръжен съд. Молбата за отмяна на определение №392 от 24.11.2008 г. по ч.гр. дело №1846/2008 г. на ВКС на РБ, V г.о. и оставеното с него в сила разпореждане от 22.05.2008 г. за връщане на частна жалба №134 от 15.04.2008 г. по в.ч. гр. д. №78/2008 г. на Ловешкия окръжен съд е недопустима, тъй като липсва позоваване на нито едно от уредените в закона основания за отмяна, а изложените доводи са за допуснати процесуални нарушения. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Молбата за отмяна на определение №312 от 02.10.2008 г. по ч.гр. дело №1293/2008 г. на ВКС на РБ, V г.о. е процесуално недопустима. С това отменително определение не е разрешен спор, а той е останал висящ. Ето защо това определение, не е от кръга определения, подлежащи на отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК. Този ред е извънредно средство за контрол само на ползуващи се със сила на пресъдено нещо актове, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита. Молбата за отмяна на определение №392 от 24.11.2008 г. по ч.гр. дело №1846/2008 г. на ВКС на РБ, V г.о. и оставеното с него в сила разпореждане от 22.05.2008 г. за връщане на частна жалба №134 от 15.04.2008 г. по в.ч. гр. д. №78/2008 г. на Ловешкия окръжен съд също е процесуално недопустима. Производството по чл.303, ал.1 ГПК е извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове. То е средство за защита срещу неправилни решения и определения, но само при условие, че неправилността им се обуславя от точно определени основания, изброени в чл. 303, ал.1 ГПК. Изброяването в случая е изчерпателно /numerus clausus/. В това производство не могат да се разглеждат касационни основания за отмяна на един невлязъл в сила съдебен акт. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е допълнителна съдебна инстанция. Ето защо правилно молбата за отмяна на двете определения е оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.