Определение № 2688 от 18.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1153/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат А. З. Д., пълномощник на З. Г. Н., срещу определение № 1367 от 05.05.2025 г. по ч. т. д. № 763/2025 г. на Върховен касационен съд, І т. о. В молба от 22.07.2025 г. частният жалбоподател уточнява, че обжалва посоченото определение на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане частна му жалба вх. № 10417/29.10.2024 г. срещу определение № 855 от 21.10.2024 г. по в. гр. д. № 426/2024 г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 325 от 25.07.2024 г. в частта на разноските, като присъденото на адвоката възнаграждение по чл. 38 ЗА за представителство във въззивното производство се увеличи. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Частният жалбоподател изразява становище, че доколкото обжалваното определение е постановено за първи път от въззивния съд /Хасковски окръжен съд/ в производство по отправено до този съд искане по чл. 248 ГПК, частната жалба срещу това определение следва да бъде разгледана по реда по чл. 274, ал. 2 ГПК от апелативния съд. Излага съображения, че при преценката за обжалваемостта на определението по чл. 248 ГПК, постановено от въззивния съд, е без значение дали въззивното решение подлежи на обжалване. Частният жалбоподател счита, че разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК следва да бъде корективно тълкувана и обжалването на определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд да не е обусловена от обжалваемостта на въззивното решение. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 1367 от 05.05.2025 г. по ч. т. д. № 763/2025 г. на ВКС в необжалваната му от адвокат А. Д. част, след преценка за недопустимост, е обезсилено определение № 71 от 26.02.2025г. по в. ч. гр. д. № 33/2025г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 10417/29.10.2024 г. на адвокат Д. срещу определение № 855 от 21.10.2024 г. по в. гр. д. № 426/2024г. на Хасковски окръжен съд. Като компетентен да се произнесе по подадената от адвокат Д. – процесуален пълномощник на ищцата З. Н. частна жалба, ВКС е съобразил, че предмет на жалбата е определение на въззивен (окръжен) съд по чл. 248 ГПК, съдържащо отказ да бъде изменено постановеното по делото въззивно решение в частта на разноските, като бъде увеличено адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ГПК за въззивната инстанция, присъдено на молителя. Съставът на ВКС е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а в случая въззивното решение на Хасковски окръжен съд е постановено по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лева (чл. 113 ГПК) което не подлежи на обжалване според правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Изтъкнал е, че по делото е разгледан иск за съществуването на договор за потребителски кредит, чиято цена на основание чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 ГПК следва да се определи от стойността на договора – общия размер на кредита /заемната сума/, която кредиторът „Фератум България“ ЕООД е предоставил на ищцата - потребител и която тя се е задължила да върне при условията на договора, а именно 4000 лв. По тези съображения частната жалба срещу акта по чл. 248 ГПК на въззивния съд е оставена без разглеждане като недопустима с атакувания акт на ВКС. Извършената от състава на ВКС преценка за недопустимост на частната жалба е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Касае се до императивно правило относно обжалваемостта на съдебните актове, постановени по искане по чл. 248 ГПК, което не налага корективно тълкуване, доколкото е пълно и ясно. С оглед нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК при необжалваемост, съобразно правилата на чл. 280, ал. 3 ГПК, на въззивното решение не подлежи на обжалване определението на въззивния съд, постановено по искане за допълване/изменение на въззивното решение в частта за разноските, съответно подадената срещу определението по чл. 248 ГПК частна жалба е процесуално недопустима. В случая се касае именно до подадена частна жалба срещу определение на въззивния (окръжен) съд, с което е оставено без уважение искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение въззивното решение в частта за разноските. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай се касае до иск на потребител, като според правилото на чл. 113 ГПК образуваното по него дело се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес. Ищцата З. Г. Н. е предявила срещу „Фератум България“ ЕООД иск по чл. 22 ЗПК за недействителност на договор за потребителски кредит № 1219004/05.12.2022 г., според който на ищцата е предоставен кредит от 4 000 лв., с цена на иска съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК в размер на 4 000 лв. /размера на уговорения кредит, съотв. стойността на договора/, съответно под минималния праг за достъп до касация за граждански дела – 5 000 лв. Тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред ВКС, по силата на правилото на чл. 248, ал. 3 ГПК процесуално недопустима е подадената частна жалба срещу отказа на въззивния съд, постановен по искането по чл. 248 ГПК на адвокат Д. – процесуален представител на ищцата. По изложените съображения, като е оставил без разглеждане частната жалба срещу акта по чл. 248 ГПК на въззивния съд, съставът на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Доводите на частния жалбоподател, че компетентен да разгледа подадената от него частна жалба срещу акта на въззивния съд по чл. 248 ГПК е Пловдивски апелативен съд, не следва да бъдат обсъждани. Въпросът относно липсата на компетентност на посочения апелативен съд в настоящата хипотеза е разрешен с окончателната част на атакуваното определение на ВКС за обезсилване на акта на Пловдивски апелативен съд за оставяне без разглеждане на частната жалба на адвокат Д. – пълномощник на ищцата З. Н.. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение