Определение № 555 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 500/2011 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] представлявано от изпълнителния директор Л. С. А. чрез адв. Б. Л. против определение № 110/09.05.2011 г. на състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 619/2011 г. С него е върната касационната жалба на търговското дружество против въззивно решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1875/2010 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна: Атакуваният съдебен акт е валиден допустим, а също така и правилен. Съставът на Върховния касационен съд е издирил и приложил точно правна норма – чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й ДВ бр. 100 от 2010 г./. В случая решението на въззивния съд е постановено на 11.01.2011 г., след влизане в сила на ЗИД ГПК ДВ бр. 100 2010 г. и е по искове с цена под 5000 лв.,поради което е окончателно. Съгласно § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. висящо производство пред Върховен касационен съд е налице при подадена касационна жалба. Следователно, чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, действала до 21.12.2010 г. се прилага само за касационни жалби, подадени до 20.12.2010 г. включително, които се явяват висящи по отношение на ЗИД ГПК публ. ДВ бр. 100/2010 г. В случая и въззивното решение, и касационната жалба са при новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК. Указанието на въззивния съд, че решението му подлежи на обжалване не променя горния извод, нито обвързва касационната инстанция в преценката й за допустимостта на касационната жалба. В заключение, частната жалба е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение