Определение № 695 от 20.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 658/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „” АД, [населено място] срещу определение № 644 / 23.03.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 851/12г. от Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определението от 02.02.2012г. по гр.д. № 1601/2012г., на СГС, ВК, е допуснато обезпечение по чл.391, ал.1, т.2 от ГПК на бъдещи осъдителни искове на [фирма] срещу касатора „” АД чрез налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, при условията на банкова гаранция. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и e налице основаниe по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І ТО намира, че частната жалба е допустима, но не е налице основание за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.390, ал.1 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещите искове. В изложението към частната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 274, ал.3 ГПК, се сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.390, ал.2 от ГПК, тъй като не е определил срок за предявяване на иска. Частният жалбоподател не е поставил въпроси по смисъла чл.280, ал.1 ГПК, а се е позовал единствено на наличие на основания за неправилност на акта, които основания не могат да бъдат взети предвид в производството по селектиране на касационните частни жалби. Предвид изложеното, не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване - формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, който въпрос, съгласно т.1 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде извеждан от съда от изложението към жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд