Определение № 299 от 20.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 348/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 във връзка с §2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по частна касационна жалба на „О” АД, гр. С. срещу определение № 266 от 23.03.2009 г. по ч. гр. д. № 193/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Плевенски районен съд определение от 02.02.2009 г. по ч. гр. д. № 4968/2008 г., на основание чл. 250, ал. 2 ГПК /отм./ е спряно изпълнението по изп. дело № 20088150400988/2008 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Т. К. с район на действие Окръжен съд - Плевен. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Ответникът по частната касационна жалба - П. И. А. от гр. П. оспорва същата като недопустима поради изчерпване на инстанционното обжалване. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима. Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на производството по оспорване на вземането по изпълнителния лист и спиране на изпълнението, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е постъпила преди 01.03.2008г. - същата е депозирана в Плевенски районен съд на 28.01.2008 г. Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по правилността на постановеното от Плевенски районен съд определение по чл. 250 ГПК /отм./, не прегражда развитието на производството по делото по смисъла на цитираната разпоредба и следователно не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение по чл. 250 ГПК /отм./, приложима в случая на основание § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, следва и от установеното в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено изрично, че определенията по чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, каквото е и определението по чл. 250 ГПК /отм./, подлежат на двуинстанционно разглеждане. На касационно обжалване пред Върховен касационен съд ще подлежи само определението, с което окръжният съд е оставил в сила определение на първоинстанционния съд за оставяне на молбата по чл. 250 ГПК /отм./ без разглеждане или за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство, т.е. когато се касае за акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, каквато настоящата хипотеза не е. С оглед изложеното, частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение