Решение № 13829 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2014 г.

Решение № 13829 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Николай Василев Гицов, чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 78 от 14.02.2014 г. постановено по адм. дело № 833 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че е паркирал автомобила си в нарушение на правилата за движение, както и че на мястото на паркиране на автомобила е имало знак предупреждаващ за принудително преместване. Неясно защо съдът е дал вяра на показанията на Манчев и Урушев, които са заинтересовани от изхода на спора, а не е дал вяра на показанията на свидетеля Ковачганев, като евентуално заинтересован. Не са обсъдени и показанията на другите свидетели и събраните по делото доказателства. Прави искане към съда да отмени оспореното решение и да постанови решение, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд или да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени атакуваната принудителна административна мярка (ПАМ). Ответникът - Специалист в направление "Синя зона" при община Пазарджик, оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представени по делото писмен отговор и становище. Ответникът - Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представени по делото писмен отговор и становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Николай Василев Гицов против принудителна административна мярка наложена му на 16.10.2013 г. от Любомир Янков, специалист в направление "Синя зона" при община Пазарджик, изразяваща се в "принудително преместване на собствения му лек автомобил", както и предявените от Николай Василев Гицов искове за причинени от мярката имуществени вреди в размер на 50, 00 лв. и неимуществени вреди в размер на 500, 00 лв., като е осъдил Николай Василев Гицов да заплати на община Пазарджик разноски по делото в размер на 150, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че ответникът - специалист в направление "Синя зона" при община Пазарджик е длъжностното лице, определено с нарочна заповед на кмета на община Пазарджик, да извършва дейностите по Наредбата за организацията и дейността по принудителното преместване и принудителното задържане на моторни превозни средства (МПС) без знанието на техните собственици или на упълномощени от тях водачи (Наредбата) и поради това се явява компетентен орган да приложи ПАМ. Счел е за неправилно тълкуването на жалбоподателя на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, буква "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Посочил е, че тези разпоредби не изискват принудителната мярка преместване на МПС да се налага задължително от служител на полицията. Чл. 168, ал. 1 от ЗДвП дава това право освен на определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Тъй като процесната улица, представлява общински път, то ответникът - специалист в направление "Синя зона" при община Пазарджик е именно длъжностно лице, определено от собственика на пътя - община Пазарджик, да нарежда принудителното преместване на неправилно паркирали МПС. Съдът е счел, че при прилагането на ПАМ са изпълнени изискванията на Наредбата, както и че са били налице условията за прилагането на мярката. Приел е, че е изпълнена предпоставката предвидена в чл. 3, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Изложил е, че от показанията на свидетелите Манчев и Урушев и справката от Сектор "Пътна полиция" относно местонахождението на пътните знаци, се установява, че на мястото, където автомобила е бил паркиран е имало знак, предупреждаващ за принудително преместване. Не е кредитирал показанията на свидетеля Ковачганев, в частта им, че не е имало знак за принудително преместване, предвид особеното състояние на свидетеля, непознаването от него на гр. Пазарджик, възможността да не е забелязал знака, както и предвид евентуалната му заинтересованост. Приел е за установено, от показанията на свидетелите Манчев и Ковачганев и направените фотоснимки, че автомобилът е бил паркиран и в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Наредбата, съгласно който "принудително преместване на паркирано МПС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се извършва, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение ... когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението". Посочил е, че тази разпоредба от Наредбата е във връзка със забраната предвидена в чл. 96, ал. 3, изр. 2 от ППЗДвП, съгласно която не се допуска спиране за престой и паркиране на моторни превозни средства с максимално допустима маса до 2,5 т върху тротоарите, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние по-малко 1,5 м за преминаване на пешеходци. Посочил е, че неизпълнението на задължението по чл. 171, т. 5, буква "б" от ЗДвП - за уведомяване на съответното Районно полицейско управление за преместването и за новото местоположение на МПС не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното е достигнал до извод, че жалбата е неоснователна, а обжалваната ПАМ е правилна и законосъобразна. Счел е, че са неоснователни претенциите на жалбоподателя за имуществени и неимуществени вреди и предявените от него искове следва да бъдат отхвърлени. Съдът, при служебно извършената проверка за валидността на обжалвания съдебен акт, намира, че решението е недопустимо, в частта, с която са отхвърлени предявените от Николай Василев Гицов искове за причинени от ПАМ имуществени вреди в размер на 50, 00 лв. и неимуществени вреди в размер на 500, 00 лв. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на индивидуален административен акт (устно разпореждане за прилагане на ПАМ) по реда на чл. 145 - 178 от АПК, обективно съединено с предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК. Съгласно нормата на чл. 207, ал. 2 от АПК, производството по съединения иск се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Липсата на отменен незаконосъобразен акт води до недопустимост на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. След като е отхвърлил жалбата срещу ПАМ, административният съд е следвало да прекрати производството по съединения иск, а не да го разглежда по същество. Като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение, съдът е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да се обезсили и да се прекрати производството по обективно съединения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП регламентира правото на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата предвижда, че дейността по принудително преместване на МПС чрез употребата на специализиран автомобил - тип "Паяк" се осъществява от специализиран екип, който включва длъжностно лице от службите за контрол, определено от министъра на вътрешните работи или длъжностно лице, определено със заповед на кмета на общината. Следователно правилно административният съд е приел, че кметът на община Пазарджик разполага с правомощие да определи длъжностни лица, които да прилагат процесната ПАМ, доказателства за което са представени по делото. Възражението, че тя може да се приложи единствено от длъжностно лице от службите за контрол, определено от министъра на вътрешните работи, правилно е прието за неоснователно. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Видно от тази норма посочената ПАМ може да се прилага в хипотези, посочени изчерпателно в чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "а", б. "б" и б. "в" от ЗДвП. В чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП също са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата за организацията и дейността по принудителното преместване и принудителното задържане на МПС без знанието на техните собственици или на упълномощени от тях водачи преповтаря посочените в чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП хипотези. Видно от приетите и подробно обсъдени от съда доказателства, за да приеме, че наложената принудителната административна мярка е законосъобразна, съдът направил прецизна и задълбочена преценка на доказателствата по делото. Въз основа на тях, съдът правилно е приел, че се установяват две от посочените по-горе три хипотези, всяка от които съставлява самостоятелно основание за прилагането на ПАМ. От представения по делото снимков материал се установява, че колата е била спряна непосредствено до сградата, в нарушение на изискването регламентирано в чл. 96, ал. 3, изр. 2 от ППЗДвП за отстояние на не по-малко от 1,5 метра. Правилно е установено от съда, предвид показанията на свидетелите Манчев и Урушев, че мястото е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Неоснователни са наведените в жалбата възражения за неправилност на решението, предвид факта, че съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Ковачганев, досежно пътния знак. Показанията на свидетеля са в противоречие с тези на Манчев и Урушев. Съдът е изложил подробни съображения защо не ги кредитира, които се споделят от настоящия състав. Наред по с това по делото е установено и наличието на третата посочена в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП самостоятелна предпоставка за прилагането на ПАМ, а именно - по начина по който е било паркирано, ППС е правило невъзможно преминаването на другите участници в движението. Правилно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че колата е била спряна изцяло на тротоара, в близост до сградата, така, че не е имало място по него да минават пешеходци. Противно на твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението, приложените към административната преписка доказателства установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в тази част. С оглед крайния изход на делото, неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. Заявеното от процесуалния представител на община Пазарджик искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което съдът следва да осъди касационния жалбоподател да му заплати сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.