Определение № 133 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 112/2011 г.

Производството е по чл.83 ал.2 от ГПК. Образувано е частна жалба на Е. Й. П. срещу разпореждане на Софийски градски съд от 12.11.2010 г. по гр.д.№ 393/ 1999 г. С обжалвания акт градският съд е отказал да освободи жалбоподателката от задължение за внасяне на държавна такса в размер 1 830 лв по подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 40 от 29.03.2007 г. по гр.д.№ 411/ 2005 г. Жалбоподателката твърди, че материалното и финансовото й състояние е лошо и че е пенсионер по болест. Поради това счита, че са налице основанията за освобождаване от такси и моли разпореждането, в което е направен обратния извод, да бъде отменено. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество същата се явява неоснователна. Решението на Софийски апелативен съд № 40 от 29.03.2007 г. по гр.д.№ 411/ 2005 г., чиято отмяна е поискана, е влязло в сила на 23.01.2009 г. С него частната жалбоподателка Е. П. е осъдена да заплати на Държавна агенция „Гражданска защита” сумата 5 563,86 лв. На 19.05.2010 г. Е. П. е подала молба за отмяна на това решение, към която е приложен документ за внесена държавна такса в размер 30 лв. Съгласно чл.18 ал.1 вр. чл.1 от ЗДТ дължимата в случая държавна такса възлиза на 111,28 лв. Молителката е внесла 30 лв, остава дължима такса от 81,28 лв. Неправилно от същата са изискани за довнасяне 8 130 лв, тъй като тази такса не съответства на материалния интерес по делото. Ищцата е декларирала, че тя й съпругът й имат месечни доходи от пенсия в размер общо 380 лв. Притежава собственост върху лек автомобил и къща. Вярно е, че същата е пенсионер по болест, но доходите и имуществото й позволяват посрещането на дължимата такса от 81,28 лв. Поради това искането й за освобождаване от това задължение е неоснователно и следва да се отхвърли. Инстанцията, администрираща жалбата, трябва да уведоми наново жалбоподателката за задължението да довнесе държавна такса, като укаже точният й размер – 81,28 лв (осемдесет и един лева, двадесет и осем стотинки). Едва при бездействие от страна на молителката в срок могат да бъдат предприети действия по връщане на молбата. Държавна агенция „Гражданска защита” понастоящем не съществува, нейн правоприемник е Министерство на извънредните ситуации – чл.1 ал.2 от ПМС № 137 от 2006 г., ДВ бр.48 от 2006 г., впоследствие също прекратено, правоприемник му е Министерство на вътрешните работи – пар.63 от ЗИЗДМВР - ДВ бр.93 от 2009 г. Следователно ответна по молбата страна е Министерството на вътрешните работи, комуто следва да се връчват съобщенията по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд