Определение № 100 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2854/2015 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК. Подадена е молба за допълване на Определение № 619/20 юли 2016 г. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК по т.д.№ 2854/2015 г. в частта за разноските, от [фирма] София, конституирано като ответник в хода на въззивното производство, заявило искане за присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък по чл.80 ГПК с отговора на касационната жалба. Касаторът М. А. В. изразява становище, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. При преценка на допустимостта й настоящият съдебен състав взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна, поискала присъждането на съдебни разноски в касационното производство с отговора на жалбата, подаден от упълномощен процесуален представител на ответника по касация [фирма] – юрисконсулт И. Л.. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подпомаганата ответна страна е заменена при условията на чл.222 ГПК от трето лице-помагач ЗД [фирма]. Дружеството е представлявано по делото от юрисконсулт, който е изготвил отговор на касационната жалба. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Съгласно чл.9 ал.3 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2400 лв. За разликата до претендирания размер 4672,50 лв. молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното и на основани ечл.248 ал.1 ГПК във вр.чл.78 ал.8 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение