Определение № 2018 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1477/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“, представлявано от председателя на Управителния съвет Д. А. В., приподписана от адв. И. Мадамджиев, против определение № 13560 от 01.08.2024г., постановено по адм. дело № 4452/2024г. по описа на Административен съд София-град. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на посоченото сдружение против решение № 100 по т. 22 от заседание № 8 от 11.04.2024г. на Столичен общински съвет и е прекратено производството по делото. По наведени бланкетни доводи, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът – Столичен общински съвет не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ срещу решение № 100 по т. 22 от заседание № 8 от 11.04.2024г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 34, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 6, ал. 3 от Наредбата за общинската собственост и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е дадено съгласие Столична община да придобие от държавата безвъзмездно правото на собственост върху имоти – държавна собственост, находящи се в гр.София, район „Красна поляна“ и район „Илинден, индивидуализирани с идентификатори, с цел трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Със същото решение е възложено на кмета на Столична община, след решение на Министерски съвет, да сключи договор с областния управител на област София за безвъзмездно придобиване на правото на собственост на изрично описаните в решението имоти. Тези имоти са обявени за публична общинска собственост от момента на безвъзмездното придобиване на правото им на собственост от Столична община и е възложено на кметовете на съответните райони да съставят актове за публична общинска собственост на имотите. С обжалваното определение съставът на Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт“ против решение № 100 по т. 22 от заседание № 8 от 11.04.2024г. на Столичен общински съвет и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че сдружението не е от кръга на лицата по чл. 45 ЗМСМА, които имат право да обжалват решенията на общинския съвет. Наред с това е счел, че предметът на дейност и целите на сдружението, сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват правен интерес от оспорване. Изложил е и съображения, че решенията на общинския съвет, взети на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, с които се упражняват правата на собственик по отношение на имоти общинска собственост, не са административни актове по смисъла на АПК, тъй като са издадени от общинския съвет не в качеството му на орган на власт, а като гражданскоправен субект във връзка с придобиване на имоти частна държавна собственост. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него съображения. Настоящият съдебен състав споделя съображенията на решаващия съд, че за разлика от областния управител, който по аргумент от чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е винаги активно процесуално легитимиран да оспорва пред съответния административен съд решенията на общинския съвет без да обосновава наличието на правен интерес, физическите и юридическите лица имат правото да оспорят приетите от общинския съвет решения само и единствено, когато по отношение на тях са налице предпоставките по чл. 147 АПК. Съгласно тази разпоредба право да оспорят административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. Това предполага да е налице личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалването, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административния акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права. Никоя от тези предпоставки не е налице в разглеждания случай, като извод за наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес за оспорващото сдружение не може да се обоснове и от предмета му на дейност и неговите цели, които най-общо се свеждат до подобряване на обществения транспорт и транспортната инфраструктура на местно и национално ниво. Правният интерес предполага, че отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да породи правни последици за жалбоподателя. В случая, такъв интерес не е налице за частния жалбоподател, защото оспорването на решението на общинския съвет, независимо от неговия резултат, не би могло да доведе до каквито и да било последици в правната му сфера, включително във връзка с предмета му на дейност и поставените цели. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав не споделя преценката на решаващия съд относно характера на оспореното решение на общинския съвет. Решението на колективния орган на местното самоуправление за даване на съгласие за безвъзмездно прехвърляне от държавата в полза на общината на правото на собственост върху имоти – държавна собственост, представлява акт по придобиване на общинско имущество, приет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, който подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност на основание чл. 8, ал. 11 ЗОС и чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, включително във връзка с тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълкувателно дело № 20/2007 г. на Върховния административен съд, ОСС. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, при съобразяване с направената от настоящия състав корекция в мотивите. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,