Определение № 680 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 649/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по искане на Й. Г. К. и Й. И. К. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на П. апелативен съд № 975 от 20.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 731/ 2010 г., с което е потвърдено определение на П. окръжен съд по гр.д.№ 1104/ 2009 г. По този начин е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за продължаване на срока, даден им за отстраняване на нередовности на подадената от тях въззивна жалба вх.№ 6443/ 16.03.2010 г. срещу решение на П. окръжен съд по гр.д.№ 1104/ 2009 г. и тази жалба им е върната поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса по нея. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че отказът да бъде продължен срокът им за изпълнение на дадените указания за внасяне на таксата е незаконосъобразен, тъй като са били налице всички предпоставки по чл.63 ал.1 от ГПК за уважаване на искането им от първоинстанционния съд. Молят обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Ответникът по частната жалба Г. С. Н. не взема становище по същата. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно. Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да извлича такъв от твърденията в жалбата (т.1 от ТР № 1 от 19.02.2009 г. на ОСГТК). В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК процесуалният представител на касатора не е посочил въпрос, който да е решен в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика или който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изложени са общи оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение – като се поддържа, че е неправилна преценката на първоинстанционния съд налице ли са предпоставките по чл.63 ал.1 от ГПК, съответно че не е следвало да се отхвърля молбата за продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Не е изведен обаче конкретен правен въпрос, на който да е отговорено в обжалваното определение и който да има значението по т.1 -3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Поради това касационното обжалване не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд