Определение № 380 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 324/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от П. кооперация „В”, гр. В. против разпореждане от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1668/2008 г. на Окръжен съд В. за издаване на изпълнителен лист по постановеното по делото невлязло в сила въззивно решение. Ответниците в частното касационно производство не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: Молбата за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение от 8.04.2009 г. е подадена на 22.04.2009 г. и подлежи на разглеждане по реда на действащия ГП. от 2007 г. Невлезлите в сила осъдителни въззивни решения подлежат на изпълнение съгласно чл.404, т.1 от ГПК. Производството по издаване на изпълнителен лист започва по писмена молба, която се разглежда от съдия от съответния съд /чл.405, ал.1 и ал.6 от ГПК/, който уважава или отхвърля молбата с разпореждане /чл.406 от ГПК/. В случая посочените изисквания са спазени. Писмената молба е подадена от надлежно упълномощения, включително и с права да се разпорежда с предмета на делото, процесуален представител на ищците, разгледана е от съдия от съда, като преценката по чл.406, ал.1 от ГП. и волята да се уважи молбата за издаване на изпълнителен лист е ясно обективира в постановеното разпореждане. В този смисъл неоснователни са доводите в частната жалба за липса на надлежно сезиране с искане за издаване на изпълнителен лист, както и за липса на валиден акт на съда, тъй като последния не съдържа реквизитите по чл.254 от ГПК. Посоченият законов текст регламентира съдържанието на постановените в закрито заседание съдебни определения, но не и на разпорежданията на съда, които се постановяват в случаите предвидени в процесуалния закон и за които липсва уредба за задължителното им съдържание. Останалите наведени доводи – относно обекта за изпълнение, относно правото на собственика на магазините да ползва земята и относно нищожността на изпълнителното основание /което в случая е съдебно решение/ - са неотносими към преценката, която съдът извършва в производството по чл.404 и сл. от ГП., а съответно и към законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. В обобщение атакуваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение