Определение № 929 от 05.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 467/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 24 169/16.05.2009 година на Ф. С. Д. от [населено място] приподписана от адв. Е. - САК срещу въззивно Решение от 13. 04. 2009 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1014/2008 година на Софийския градски съд, в частта по отхвърления иск по чл. 109 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с довод, че процесуалният въпрос за допускане и събиране на доказателствата по делото и разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд – Р 694-52-I, Р 430-54-II, Р 628-55-II, Р 418-60-IV, а материално-правния въпрос-за приложението на чл. 109 ЗС, също, като се цитира Р Nо 1818/13.11.2002 година на ВКС-IV отд. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниka по касация И. Г.- адв. С.- САК, с което се взема становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. по неоснователността на изложените доводи за неправилност на обжалваното въззивното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба са процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед вида на защита и стойността на защитаваното право на собственост. С обжалваното решение, Софийският градски съд по жалба на Ф. Д. е потвърдил решението на първата инстанция по отхвърления иска, заявен срещу И. А. Г. на основание чл. 109 ЗС, приемайки, че не може да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС след като не е установен факта на твърдяното действие на ответника, което препятства упражняване правото на собственост в пълен обем. При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения, настоящият състав намира, че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с други решения ВС относно допускането и събирането на доказателства по делото и на ВКС по приложението на чл. 109 ЗС. С искът по чл. 109 ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия създава пречи за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите, при които правото на собственост се защитата чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС, съдът изследва онази съвкупност от действия или бездействия на лицето-ответник, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост,в какъв обем са ограниченията. В тази аспект, преценката на съда за конкретни действия при конкретна хипотеза, не може да се счита за трайно установена практика. В конкретния случай, цитираната съдебна практика, касаеща допускане и събиране на доказателства се явява неотносима, тъй като касае приложението на процесуални правила при действието на отмененото контролно- отментелно производство, отменено с новата редакция на закона, считано от ДВ. бр. 124/1999 година. Не е налице и противоречие на обжалваното решение с цитираното решение Nо 1818/ 2002 година на ВКС, тъй като последното касае принципната възможност с иск по чл. 108 ЗС да се защити правото на собственост на общи части в етажна собственост, какъвто е и случая по настоящото дело. Основният извод за неоснователност на иска се свързва с липсата на доказателства за твърдяния факт на препятстване упражняване правото на собственост на ищцата-касатор. Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия